Очарование по балтийски от Каунас

Литва крие едно интересно аристократично очарование, примесено с непретенциозен бароков чар. Носи полъха на новото и атмосферата на старото. Предразполага с уют, спокойствие и обаяние. Носи аромат на любов и дъх на история.

IMG_20190522_203232

След като вече разгледахме заедно Вилнюс, потегляме към втория по големина и население град в Литва и бивша нейна столица – Каунас. За мен той е литовската версия на наш Пловдив. Прилича на него, както в новата, така и в старата си част. Градът е доста по-модерен от Вилнюс и не носи неговото соц настроение.

IMG_20190522_204421

Намира се в историко-географската област Аукщайтия и е разположен при вливането на река Нерис в река Неман. По археологически данни мястото е обитавано още 7-мо хилядолетие преди новата ера.

IMG_20190522_210141

В новата си част има една голяма главна улица, която пресича целия град, наподобяваща софийската Витошка. От двете й страни е оградена с множество магазини и заведения, а по средата има чаровна алея за разходки. Старият град, подобно на всеки стар град във всеки град е много романтичен, очарователен и прекрасен. Павираните улички, красивите църкви, бароковите къщички, малките магазинчета носят едно кичозно, но непретенциозно очарование.

FB_IMG_1559054708890

Като забележителности в града бих отбелязала Каунаския замък, Музея на дявола, една от най-старите църкви в Литва – Vytautas, Катедралата на Каунас и концентрационният лагер „Ninth Fort”, който се замира малко извън града. Лагерът на смъртта е един от най-въздействащите, които съм виждала, но ако сте страхливи или се разстройвате лесно – по-добре пропуснете.

IMG_5459

Не на последно място отбелязвам и Арената за баскетболни сблъсъци на зелените машини Жалгирис – гордостта на местните литовци. Ако имате възможност обезателно идете на баскетболен мач. За мен това беше неописуема феерия от положителни емоции, закачлив адреналин, спортен дух и празнична атмосфера.

IMG_20190528_182856

Каунас е доста младежки град, заради наличието на голям брой университети. Това привлича млади хора от цяла Литва, както и от съседните страни и създава младежко и свежо настроение из улиците на литовското градче. Имах възможността да разгледам добре един от техните университети и съм повече от изумена от модерната база, с която разполагат и високото ниво на образование спрямо българското. Успях да разгледам и литовска гимназия, която също беше страшно симпатична – из коридорите и имаше картини и скулптури, а в двора чисто ново модерно баскетболно игрище. А столовата беше като по американските филми.

IMG_20190528_182640

Реката, която пресича целия Каунас, както вече споменах се казва Неман и разходката по нейното поречие по залез слънце е нещо напълно задължително ако сте в града.  А ако я пресечете и минете отвъд нея, има специално обособено място, на което да се изкачите, за да видите панорамна гледка на Каунас отвисоко.

IMG_20190528_222501

Като за финал искам да добавя още няколко неща. Първо хората в Литва вечерят палачинки. С мед, със сирене, със сладко или с месо. Палачинки. Всяка вечер. Второ традиционната им супа прилича на нашия таратор, само дето вътре има цвекло, което я прави ярко розова. И трето – местните са доста дружелюбни, въпреки че на пръв поглед изглеждат студени.

FB_IMG_1558609268266

Огромно впечатление ми направи един дядо първия ден, когато се чудехме накъде да поеме, а той дойде и ни попита дали имаме нужда от помощ. Също така готвачката от ресторанта, където се хранехме ежедневно организира вечеря в собствената си къща за нейна сметка, на която покани цялата група младежи (40 на брой) и ни нагости с пържоли, салати, бири и какво ли още не.

IMG_5475

С две думи – впечатленията ми от Литва са по-скоро положителни и въпреки, че не е най-впечатляващата страна, в която съм била, ако ви се удаде възможност да идете – скачайте.

IMG_20190528_221820

 

Вилнюс – бохемска красота и бароков чар

Литва определено никога не е била сред топ желаните ми дестинации, но когато ми се отдаде възможност да пътувам дотам, веднага се възползвах от нея. Не бях посещавала никоя от трите балтийски държави – Литва, Латвия и Естония, за това реших, че ще е интересно да видя за какво иде реч.

IMG_5141

Разположена в Североизточна Европа, Република Литва е най-голямата от трите гореспоменати балтийски страни. Граничи с Латвия на север, с Беларус на югоизток, с Полша на юг, с Балтийско море на северозапад и с Русия на югозапад. От 2004 година е членка на Европейския съюз.

IMG_5172

Първите ми впечатления от Литва бяха: „О, Боже, колко е соц!“. Излизайки от аерогарата в челото ни блъсна едно усещане за старост, за нищослучване и социализъм – сякаш всичко не е мърдало последните 20 години. Признавам, че очакванията ми бяха съвсем различни. Градският транспорт беше по-разнебитен и от най-стария в София, а хората по улиците бяха облечени изключително old school.

IMG_5152

Първият град, с който ни срещна Литва беше столицата й Вилнюс. Покрайнините на града определено приличаха на краен пернишки квартал, но центъра й доста си го бива. Малките павирани улички, терасите с цветя, китните чаровни кафенца. Отвсякъде лъха на изкуство и красота, които искат да разкажат своята история.

IMG_20190521_135822

Най-впечатляващото от Вилнюс за мен беше чудноватият квартал на име Република Узупис, намиращ се в стария град. Uzupis означава „отвъд реката“. Името Вилнюс всъщност идва от името на реката Вилния. Началото на „Републиката“ започва след табела, подобна на тези в началото на нов град, която се намира на моста над съответната река Вилния.

IMG_20190521_131300

Местността е била известна заради артисти и хора на изкуството, като е била сравнявана с Монтмарт в Париж и Фритаун Христиания в Копенхаген заради бохемската си атмосфера. От 1998 година е независима Република Узупис. Кварталът е изпълнен с причудливи музикални инструменти, разтворени книги изскачат от дърветата, метални арт конструкции са разстлани по земята, плочи и огледала са закичени по къщите.

IMG_20190521_130828

Ако имате само един ден във Вилнюс – горещо препоръчвам Free city tour, благодарение на който ще можете да видите максимално много от града и да чуете достатъчно интересни факти и истории за него.

IMG_20190521_131515

За около 2-3 часа може да се преброди най-главната част от столицата, минавайки се през емблематични за него места като Парламента, Катедралата на Вилнюс, Портата на зората, Църквата Свети Йоан и най-стария университет в Източна Европа – Университета на Вилнюс.

IMG_20190521_141620

А ако искате да се пренесете и във втория по големина литовски град…се оглеждайте за нова статия, посветена на него 🙂

IMG_20190521_110309

 

Какво да правиш в Швейцарския Цюрих

Има места, които са твоите места и такива, които не са. Швейцария определено не е моето. Дали защото бях в неподходящата компания в неправилния момент в неточния град – не зная. Знам само, че нито останах особено очарована, нито се насладих на държавата, както обикновено правя когато пътешествам. За това и ми е адски трудно да започна този текст сега, но реших да се предизвикам, за да видя какво, аджеба, ще излезе.

P1140930

Всичко тръгна зле още със самото излитане, когато установих, че всъщност летя с две авиокомпании, а между двата си полета имам само 20 минути в Австрия. Съответно не съм се чекирала за втория полет и се усещам чак когато се качвам в самолета. След което само помня как тичам от него, за да хвана другия, спъвам се, падам, забравям си личната карта при паспортния контрол, изпускам си чантата, тичайки, но накрая потна и задъхана стигам заветната цел. Цепя минутата, разбира се, а хората от гишето казват, че вече съм чекирана и ми подават билет. Нито те разбраха откъде е дошъл този билет, нито аз. Пиралково чудо!

P1140959

Специалното на Швейцария за мен беше, че е държава номер 20 в моя списък, което си е доста тържествено и някак юбилейно. Нетрадиционното в моето пътуване беше, че за 5 дни останах позиционирана само в един град, което е напълно нетипично за моя милост. Обикновено правя по град на ден, а сега взех че се застоях в пустия Цюрих. А да накараш Пиралкова да седи на едно място толкова дълго време си е чисто богохулство.

P1140771

Накратко за Швейцария – страната с най-вкусния шоколад, най-величествените планини и най-безбожно високите цени. Стандартът на живот е доста по-висок от този на повечето западно-европейски държави, а за един пътуващ човек си е почти немислимо да се наслади на пътешествие, каквото може да си позволи в друга съседна страна.

P1140862

Цюрих пък сам по себе си не е нищо особено. Нито е най-интересният град, нито има какво толкова да се види. Но аз като един истински търсач на емоции и приключения си поставих за цел да намеря какво може да се прави ако се попадне там и да потърся къде се крие чарът на това местенце. Защото смятам, че и най-непривлекателното място притежава чар и красота, макар и често дълбоко скрити.

P1140949

Нещата, с които ще запомня Цюрих са, че има чешми с питейна вода почти навсякъде, всички аптеки затварят в 6, а билетите за градския транспорт се купуват само с монети и то от някакви малоумни машини. Доста тъжни неща, с които да запомниш дадено място, нали?

P1140924

Сега е моментът да вмъкна как попадна там Пиралкова – бях на 3-дневен бизнес семинар по Public speech сиреч публично говорене, който се оказа доста по-скучен отколкото очаквах, но все пак пътуването ми си имаше някаква цел и това ме крепеше.

P1140781

А сега накратко ще ви разкажа какво да правите ако попаднете в Цюрих и кои са местата, които обезателно да видите. Ще слушате Пиралчето, ей!

P1140947

Започваме с любимата ми част от Цюрих – стария град, който се издига на нещо като малко хълмче над новия град и до него водят стръмни павирани улички, водещи началото си от новия град. Старият град, както всеки друг такъв, е изключително романтичен, красив и очарователен.

P1140952

Тесните павирани улички, аристократичните къщурки в пастелени нюанси с кепенца на прозорците, красивите църкви, изскачащи зад всеки ъгъл – те пренасят в същинска приказка. А най-панорамната гледка над града, от която се вижда не само реката, но и планините в далечина е най-подходящото място за залез.

P1140935

Продължаваме със Зоогическата градина. Дори да не сте най-бесните фенове на животните, този огромен парк ще ви впечатли с мащаб, растителност и богато разнообразие на животински видове. Входната такса е на скромната сума от 26 швейцарски франка, което си е надницата на средностатистическия българин за цел ден къртовски труд.

P1140973

В градината освен всички традиционни животни има и лами, пингвини, коали, кенгура и най-пленителните горили. Най-впечатляващата част от зооческата градина е тяхната псевдо джунгла, в която са догодили типичния за района непоносимо влажен въздух и буйна гъста растителност. А всеки ден на обед пингвините изнасят парад.

P1140999

Всеки град си има музеи. В Цюрих аз посетих може би най-нелепия. Но пък такъв, какъвто надали ще видя друг път. Музея на ТРАМВАИТЕ. Истината е, че градът е препълнен с трамваи и те са основният градски транспорт, с които се придвижват местните.

P1140820

Музеят не се намира в центъра и е доста мъничък, но пък е много сладък и забавен. Събрани са трамваи от различни години, в различни цветове и модели. А за най-малките посетители дори има макет на мини-трамвай, който се движи и може да управляват. Пиралкова също си поигра и се въобрази на ватман.

P1140836

Като човек, който цени природата и се чувства най-приятно в нейна компания, любимата ми част от града обезателно (о)стана крайбрежната зона, където Цюрихското езеро Zurichsee се среща с градската красота, а на заден фон се разкрива величието на швейцарските Алпи. Три думи – спокойствие, хармония, очарование.

P1140863

Ако попаднете в Цюрих задължително идете на моста Muhlesteg Footbridge, където трябва да позирате в най-красивите си пози. Ако сте влюбен, може да заключите любовта си с катинар. Ако сте разлюбен, само се снимайте. Също не забравяйте да се включите във FREE CITY TOUR – останах доста доволна от този, които изпробвахме. Показаха ни кътчета на града, с които може би нямаше да се сблъскаме и ни разказаха интересни истории. Но ако искате да ги чуете – ловете самолета за Швейцария и моля ви – нека е директен.

P1140873

 

Еко тениски от пластмасови шишета

Хей, ти! Да, точно ти! Знаеш ли, че 8 пластмасови бутилки могат да бъдат превърнати в ей такава готина еко тениска? Идеята е на мой приятел, млад и креативен български левент, обичащ пътешествията и уважаващ природата. Създател на RESUME SPORTSWEAR – тениски, произведени от пластмасови шишенца.

69921403_213555589633281_988941204228532033_n

Боби е млад пътешественик, обиколил голяма част от света, влюбвайки се във всяко кътче земен рай, до което се е докосвал. Оценявайки богатството, красотата и силата на природата, без която не можем. Той се бори за по-зелена и чиста планета, отвратен от боклуците, които са захвърлени там, където не им е мястото – сред природата.Заедно с неговия позитивен екип от активни спортисти, любители планинари и почитатели на водните басейни, те се борят за една идея, която ни помага да опазим природата жива.

Resume-27-512x767

Създателят на RESUME SPORTSWEAR казва за своя екип: „Винаги събираме в раниците ни боклуци, когато ги видим сред природата. Социално активни сме и участваме в обществено полезни дейности. Чрез спорта ние преоткриваме себе си и се вдъхновяваме да постигаме възложените ни от нас самите цели. Нека поставим за цел здравето си, което зависи от околната среда, в която живеем и се замислим какво бихме направили в ежедневието си, за да го подобрим.“

Resume-13-1-512x683

Тениските са два модела – Океан и Земя. Съответно синя и бяло-зелена. Отразяват двете неизменно свързани части от майката природа – Океана и Земята, водата и растенията, моретата и сушата. Ин и ян-ът на заобикалящата ни природа, водната и земната сила. Тениските са изключително меки, леки и удобни освен, че изглеждат супер готино и свежо.

68667099_387156278651580_4352869480989196288_n

Обичам да нося тениската си RESUME когато ходя в планината. С нея се чувствам сякаш не нося дреха, а когато започна да се потя по чукарите, материята на тениската й позволява да изсъхне бързо без да ми създава неприятното усещане, че дрехите ми залепват за мен. Често нося тениската и в града, когато се разхождам в парка или отивам на спорт. Чувствам се удобно, стилно и приятно. И знам, че не изглеждам все едно нося спортна тениска за 5,50 от женския пазар.

68428389_419306995357255_5548066606388609024_n

Тениските RESUME спестяват 100% петрол, 50% вода и между 7 и 10 пластмасови бутилки в сравнение с обикновения полиестер. Oбезпокоително е, че 1 милион пластмасови бутилки се произвеждат в световен мащаб всяка минута. На всяка от тях й трябват 450 години, за да се разгради. А първата произведена пластмасова бутилка в света все още съществува…

70453397_623199894870299_6326074415348845277_n

Освен еко тениските, RESUME предлагат и друг удобен артикулсгъваеми чашки в различни размери с имената „Планина “ и „Гора“. Здрави и супер удобни, подходящи за топли и студени напитки, БЕЗ BPA (Бизфенол А) и вредни материали и изключително подходящи за пътешественици.

IMG_20190825_162648-512x488

Малките кафе чашки, побиращи 130 мл са направени от пшеница и са подходящи за кафенце, което да пийваме докато си чакаме влака или самолета. По-големичките са в два цвята и размера, съответно 355 и 450 мл са направени от био пластмаса и висококачествен медицински силикон.

74348423_190585078637293_9219851756457108380_n

Ако искате да станете част от една кауза, подкрепяща рециклирането и не толерираща замърсяването на природата. Ако желаете да помогнете на един млад и амбициозен българин да развие своя умен еко бизнес. Ако имате намерение да работите в името на опазването на Околната среда и майката природа – вземете своята RESUME тениска или еко чашка. Да помогнем на планетата да диша поне мъничко! А от мен имате малко помощ – с промо код ResumePiralkova2019 ползвате 20 % намаление при покупката на такава 

69244479_486883448554858_7779826545052352512_n

Bloggers On Top 2019 in Bansko, Bulgaria

We are moving to southwestern Bulgaria to visit the beautiful mountain town of Bansko. Nestled in the magnetic embraces of Pirin, it welcomes us with its bohemian charm, mountain beauty and local atmosphere. At the same time a city with a history, traditionally carrying the Bulgarian mood with its cobbled streets and ancient buildings. On the other hand – wild, boisterous, youthful. A place where life boils and boils. And there is always something happening.

P1160048

We don’t go to Bansko by accident, of course. A wonderful place is organizing an interesting event and we are going to take a look. Not just a place, but a cohesive community called Coworking Bansko. A place for traveling people who don’t like to limit themselves to the four walls of the office life. People who live traveling and never stop looking for an adventure.

P1150906

For those who do not know what does Coworking space mean – this is a place where different individuals with different ways of living come together to work but separately. In front of their computers. But not with reputable office hours and an annoying boss. In Bulgaria, these places are still gaining popularity very slowly. But what is happening in Bansko is really amazing.

P1160037

The colorful Orange Coworking Bansko is a shared space for digital nomads from all over the world who come here because of its proximity to the most magnificent Bulgarian Mountain  Pirin, delicious Bulgarian food and crazy nightlife. Here you can find – a welcoming atmosphere, various events and parties, as well as the comfort of a circle of people, united as a family. Friendship is raging in the air, happiness is visible in people’s eyes, and their smiles are saying one – I’m home. And I love it.

P1150899

This wonderful place, created by the foreigners Matthias and Uwe and keeping the spirit alive with the vibrations, energy and care of all the members, is organizing an unique event for  third year in a row.

P1150974

Bloggers On Top Unconference is a 3-day blogging (non) seminar that gathers travel bloggers and travel industry people from around the world to help them share valuable experiences, ideas and inspirations.

P1150995

This year, the event was touched by the magic wand of the lovely mermaid who lives to travel. The smiley Maria Nedelcheva from Adventures of Bulgarian Mermaid was the person responsible for the preparation and the happening of Bloggers On Top. Thanks to her and her invitation, Piralkova got there. To study, to listen and … to have fun! Because this is not an usual boring seminar where people give lectures, but much more.

P1160030

Day 1 – Travelers from Australia, the Netherlands, Latvia, Portugal, Scotland, America and Bulgaria gather together in Bansko, ready for an adventure! Some get to know each other, others hug each other happily because they haven’t seen each other for a long time, and we end up taking Instawalk all over town. We take to the paved streets of Bansko, led by the Bansko free tour guy, who takes us through and tells us facts, stories and events from the heart of Bansko.

P1160039

We start our walk from the Art Gallery, in the city center where we look at all the beauties hidden inside. We continue to the square, stopping in front of Vaptsarov’s graphite. Following are the Neofit Rilski Museum House, the Velian House and the Church “St. Troica” – at the end.

P1160032

After an hour and a half and a lot of Instagram photos, we head to the tavern, where we indulge in a nice red wine, delicious food, and traditional Bulgarian dances. We end the evening where we have to. At a bar, of course! It’s time for fun. Balkan fun.

P1150837

P1150839

P1150855

Day 2 – Time to do some work! Fresh and energized, we begin the Saturday  with smiles on our faces, thirsty for new knowledge. First, we decide together what the topics of the day will be, and then we start.

P1150872

It’s time for long talks and mini-lectures on SEO, Site Monetizing and Optimization, Vlogging, Photography, Content Management, Tools and Resources, Promoting a Destination and Email.

P1150994

Everyone shares their experiences, gives explanations, questions are asked, discussions are formed. It’s tiring but interesting. We stop for a delicious lunch in a typical Bansko tavern, enjoying the richness of Bulgarian cuisine.

P1150908

And for dinner … it’s time for something special, because it is October 5th and this is The day of Bansko. In the city center there is a concert of ensemble Bulgare, followed by a blasting dawn on the square.

P1150911

P1150945

We end the long but rewarding day at a stylish restaurant – a true delight for our senses and stomachs. We talk, laugh and have fun all together. It’s funny cuz we know each other just for a day, but we feel like we have been friends for many years. This happens when people have the same vibration and common interests.

P1150961

P1150969

P1150963

Day 3 – It’s time for the final sessions on Social media and Press trips, and finally, anyone who wants to present their blog or site to the other participants.

P1150896

Before we say goodbye, it’s time for a sunny walk  in the mountain.

P1160058

P1160051

We take a group photo and we start hugging each other with ridiculously big smiles on our faces because we have been happy and energized for the last 3 days. And we look forward to see each other again next year!

P1150968

P1150859

Bye, travelers! Nice to meet you! Yours, Piralkova 🙂

 

 

Bloggers On Top 2019 в Банско

Пренасяме се в Югозападна България, за да посетим прекрасния планински град Банско. Сгушен в магнетичните прегръдките на Пирина, той ни посреща гостоприемно със своя бохемски чар, планинска красота и битова атмосфера. Едновременно град с история, носещ  традиционно българското настроение със своите павирани улички и старовремски сгради. От друга страна – див, буен, младежки. Място, където животът ври и кипи. И винаги нещо се случва.

P1160048

Не отиваме в Банско случайно, разбира се. Едно чудновато местенце организира едно интересно събитие и отиваме да хвърлим едно око. Не просто място, а сплотена общност на име Coworking Bansko. Кътче за пътуващи хора, които не обичат да ограничават себе си с 4-те стени на офис живота. Човеци, които живеят пътувайки и не спират да търсят приключения.

P1150906

За тези, които не знаят, какво аджеба значи Coworking space – това е място, където различни индивиди с различни начини за прехрана се събират заедно, за да работят. Пред своите компютри. Но не с реномирано работно време и шеф, който да ти мрънка на главата. В България тези места все още набират популярност, и то бавно. Но това, което се случва в Банско е наистина изумително.

P1160037

Пъстро оранжевият Coworking Bansko е споделеното пространство за дигитални номади от цял свят, които идват тук заради близостта с най-величествената българска планина Пирин, вкусната българска храна и живия нощен живот. Тук можеш да намериш – гостоприемна атмосфера, разнообразни събития и забави, както и уюта на кръг от хора, сплотени като семейство. Във въздуха се рее приятелство, в очите на хората се вижда щастие, а усмивките им издават едно – вкъщи съм. И ми е хубаво.

P1150899

Та това чудно местенце, създадено от чужденците Матиас и Уве и поддържащо духа си жив от вибрациите, енергията и грижите на всички членове, за 3-та поредна година организира едно уникално по рода си събитие.

P1150974

Bloggers OnTop е 3-дневен блогърски (не)семинар, който събира травъл блогъри и хора от туристичерския бранш от цял свят, за да им помогне да обменят ценен опит, идеи и вдъхновения.

P1150995

Тази година събитието бе докоснато от магическата пръчка на една прекрасна русалка, която живее, за да пътува. Усмихнатата Мария Неделчева от Adventures of Bulgarian Mermaid бе човекът, който е отговорен за подготовката и случването на Bloggers On Top. Благодарение на нея и по нейна покана Пиралкова попадна там. За да се учи, да внимава и…да се забавлява! Защото това не е поредният скучен семинар, на който някакви хора изнасят някакви лекции, ами нещо много повече.

P1160030

Ден 1 – Пътешественици от Австралия, Холандия, Латвия, Португалия, Шотландия, Америка и България  се събират заедно в Банско, готови за приключение! Някои се запознават, други се прегръщат щастливо, защото отдавна не са се виждали и накрая всички поемаме на Instawalk из града. Тръгваме по павираните бански улички , водени от симпатяга на Bansko free tour, който ни развежда и ни разказва факти, истории и случки от сърцето на Банско.

P1160039

Започваме разходката си от цветната галерия „Art gallery”, в центъра на града, където се наглеждаме на какви ли не красоти от цЕл свЕт. Продължаваме към мегданя, като се спираме пред графита на Вапцаров. Следват къщата музей „Неофит Рилски”, Веляновата къща и Църквата „Света Троица” – за финал.

P1160032

След час и половина и много снимки за Инстаграм се отправяме към механата, където се отдаваме на пивко червено винце, блага храна и народни хорца за разведряване на настроението. Завършваме вечерта, където му е мястото. На бар, разбира се! Време е за веселба. И то не каква да е, а от най-шумните, по български.

P1150837

P1150839

P1150968

Ден 2 – Време е да свършим малко работа все пак! Свежи и заредени с нови сили, започваме съботния ден с усмивка на лице, жадни за нови знания. Първо решаваме задружно кои ще бъдат темите на деня, след което им се отдаваме.

P1150872

Време е за дългочасови разговори и мини лекции на тема SEO, Site Monetizing and Optimization, Vlogging, Photography, Content Management, Tools and resources, Promoting a destination и E-mail.

P1150994

Всеки споделя опита си, дават се разяснения, задават се въпроси, заформят се дискусии. Изморително е, но интересно и зареждащо. Отсъхваме за вкуден обяд в типична банска механа, наслаждавайки се на богатсвата на българската кухня.

P1150908

А за вечеря…е време за нещо специално, понеже е 5-и октомври – денят на Банско. В читалището има концерт на ансамбъл Българе, следван от взривяваща заря на площада.

P1150911

P1150945

Завършваме дългия, но ползотворен ден в стилен и изискан ресторант – истинска феерия за сетивата и стомасите ни. Наслаждаваме се на сладки приказки, смях и добро настроение. Познаваме се от ден с повечето хора, а сякаш сме приятели от години. Така е когато хората са на едни вибрации и имат общи интереси. И е хубаво.

P1150961

P1150969

P1150963

Ден 3 – Започваме деня ударно с финалните сесии, които са на тема Social media и Presstrips, a а накрая всеки, който има желание си представя блога или сайта пред останалите участници.

P1150896

P1160025

Преди да си кажем чао е време за слънчева разходка в пиринските обятия. Правим си обща снимка и започваме да се прегръщаме на поразия, но с нелепо големи усмивки на лице, защото сме щастливи и заредени от последните 3 дни. И с нетърпение чакаме пак да се видим 🙂

P1160058

P1160051

Чао, до нови срещи, пътешественици! Беше ми драго, ваша Пиралкова 🙂

P1150855

P1150859

 

 

 

 

 

 

Кажи ДА на планината!

Баща ми казва, че хората, които си чупят краката от ходене по планини нямат акъл. Майка ми не може да проумее какво все ме тегли към „пустите чукари“. А баба ми твърди, че е крайно време да се вържа за някой мъж, да му родя дете и да спра да обикалям из планините. Аз обаче не съм на тяхното мнение. Планината грабна сърцето ми още при първата ни среща и го стиска силно оттогава без никакво намерение да го пуска. А аз…няма да й дам и да поиска.

P1120618

Никога няма да забравя първия ми истински планински преход. Беше лятото когато завърших гимназия. Дотогава 19-годишната и 10 килограма по-лека отсега Пиралкова не се беше замисляла, че планината може да й върши друга работа освен за ски през зимата. Но един ден попадна случайно на двудневен преход в сърцето на Пирин, докосвайки се до величието на Тевно езеро. И се влюби безвъзвратно. И неутешимо. В магията на планината.

P1120322

5 години по-късно планинарският й живот започна. И ето какво научи само за година активно планинарстване. Животът й показа, а Пиралкова ви разказва – защо да кажете ДА на планината:

dav

  1. Гледките

Казват, че най-красивите гледки са онези, до които най-трудно се стига. И са прави. А планината крие безброй дъхоспиращи гледки, които просто те оставят без думи. Колкото по-нависоко отиваш – толкова по-голямо е тяхното очарование. Величествени, магнетични, обаятелни. Пленяващи със своята красота.

DSC_0505

  1. Природата

Природата в най-чистата й форма е най-големият дар, който може да имаме. Без нея сме като мъж без жена, дете без майка или куче без стопанин. Тя е нашият дом, нашето спасение, нашето бягство от реалността. Живописните гледки, с които ни дарява, магнетичната енергия, която носи, красотите, с които ни докосва право в сърцата.

3

  1. Чувството за свобода

Не знам дали има друго място, което може да те накара да се почувстваш по-свободен и окрилен от щастието да си жив. Дали защото си далеч от града и шумотевицата му, или пък защото си там горе – близо до небето и се усещаш като птица, която се рее над зеленото море от планини.

DSC_0577

  1. Търпението

Планината те учи на търпение. Търпение да стигнеш до крайната точка. Търпение да достигнеш до върха, въпреки тежкия път нагоре. Търпение да се справиш с болката и трудностите, пред които те изправя планината. Търпение да пребориш себе си и собствените си страхове.

P1090757

  1. Издръжливостта

О, да! Да ходиш на преход в планината, не е като да ходиш на разходка в парка. Освен, че трябва да си в добра физическа подготовка, не бива да подценяваш усилията, които ще ти коства едно няколко дневно планинско приключение. Но започнеш ли да го правиш редовно, това ще те прави все по-силен и по-издръжлив.

received_10215681342245103

  1. Добрата форма

Определено планината е един чудесен начин да се поддържаш във форма. Хем си на чист въздух, хем си сред природа, хем се движиш без някой да ти казва точно как и кога. Ако ходиш редовно на планина, не само ще направиш мускули на крачката, но и ще позаслабнеш, ако това те мъчи.

P1110933

  1. Креативността

В планината често се налага да действаш с ограничени ресурси. Храната и водата са дефицит, както и много други удобства. Това те провокира да проявиш неподозирана за теб самия креативност, която може да те накара да се справяш с различни форс мажорни обстоятелства по интересни начини.

P1120582

  1. Хората, които срещаш

Човеците, с които планината те среща са един специален сорт. По-истински, по-искрени, по-непринудени. Хората на планината се различават от хората на града по това, че умеят да ценят не само красотата на природата, но и могат да се наслаждават на живота в пълния му смисъл. Те ценят чудото на изгрева и залеза, девствеността на поникналата трева, безбрежието на небето, нежния допир на слънчевите лъчи.

IMG_20190711_160825

  1. Хижите

Да спиш в хижа е много по-дискомфортно от това да спиш в хотел. Но е много по-уютно. И много по-запомнящо се. Хижите носят един неописуем чар, който може само да се преживее. Там супите са най-вкусни, душът най-сладък, сънят най-чакан, а забавата – най-искрена. Спането в стая с още 15 човека си е истинско приключение, но наистина е забавно и…задушевно. Озвучавано под музикален съпровод от благозвучно многогласово хъркане. Но все пак хижите за мен са най-уютното, най-гостоприемното и най-приятното място, където може да се пренощува. Сгушени в прегръдките на планината.

P1120328

  1. Чистият въздух

Тази точка няма смисъл да я коментираме дори. Няма по-чист и по-хубав от планинския въздух и това си е!

P1090894

  1. Най-сладката умора

А умората…тя е най-сладка след преход. И си заслужава цялата болка, просто защото е прекрасно. Да си уморен от работа е едно, да си уморен от планина….съвсeм друго 😉

А сега ти, градски човеко, ще кажеш ли ДА на планината? 🙂

received_10215681342685114

Прекрасните рилски Урдини езера

Както неведнъж съм казвала – да бъдеш българин и да не ходиш по планини е като да имаш шоколад и да не го ядеш. България може да не е най-добре уредената държава, но има най-прекрасната природа. А планините…те просто са прелестни! Същински дар от Бога, на който трябва да се наслаждаваме с широко отворено сърце, потапяйки се в планинските прегръдки.

IMG_20190825_152424

Въпреки, че съм пристрастна и Стара планина определено е моят фаворит, не мога да си изкривя душата и да не призная, че всяка друга планина крие своето очарование и има какво да каже и покаже. Днес ви отвеждам в най-високата планина не само в родна България, но и на Балканския полуостров – красавицата Рила.

IMG_20190825_134821

Сгушена в югозападната част на страната и северозападния край на Рило-Родопския планински масив, тя се слави с най-високия връх на Балканите – Мусала със своите 2925 метра. Поетът Иван Вазов я оприличава с „крепост, издигната до облаците със своенравно изкроени гранитни бастиони“.

IMG_20190825_102926

В Рила има множество минерални извори и над 200 езера. Седемте Рилски са повече от прекрасни, но прекалено комерсиализирани и препълнени с туристи, което автоматично губи техния чар. За това днес ще ви запозная с няколко други чудни рилски езерца – Урдините.

IMG_20190825_095556

Те са езерна група с ледников произход, разположени в най-труднодостъпните части на Северозападна Рила. Намират се в западната част на Урдиния циркус между връх Дамга (2670 м) на северозапад и Додов връх (2661 м) на юг. Общо 6 на брой са и носят следните имена –Сухото, Рибното, Триъгълника, Удавника, Голяма и Малка паница. От Урдините езера изтича Урдина река, която е десен приток на Черни Искър.

IMG_20190825_140009

Това лято имах възможността да посетя всичките от тях и съм повече от доволна от разходката си до тях. Преходът, който направих беше в неделен ден и противно на очакванията ми за тълпи от градски човеци – беше повече от спокойно, което си е предпоставка за наслаждаване на красотата на природата.

IMG_20190825_134733

Истината е, че преди да ида на езерата, не само, че не бях чувала за тях, но и самият преход до тях беше напълно не плануван. Но нали знаете – понякога в най-подходящият момент идва най-подходящото предложение за най-подходящото място. И ето ме там – в подножието на Рила в една неделна августова утрин в компанията на родителите на мои приятели. Готови за приключение.

IMG_20190825_112448

Ще ви издам една тайна – най-обичам да комуникирам с по-възрастни хора от мен. Те носят онази мъдрост, непонятна за младостта, съчетана с жаждата за приключения на вечно живата душа. Винаги имат какво да разкажат, на какво да те научат и какво да те посъветват. А в живота и планината това е повече от важно.

IMG_20190825_134158

Та, паркираме 500 метра преди ЦПШ Мальовица и отбиваме в дясно покрай ей таз табелка. Влизаме в горичката и в близкия час не излизаме от нея. Вървим на прохладно, сгушени в прохладните Рилски прегръдки. Следим червената маркировка за хижа Вада, тъй като синята е за хижа Вазов. След 40-ина минути пресичаме Урдина река, а малко по-късно достигаме живописната Яворова поляна.

IMG_20190825_082603

След като излизаме от приказната горичка, започваме да се изкачваме към Зелени рид, намиращ се в дясно от нас. Той е нещото, което отделя Урднините от Рилските езера. По пътя се отбиваме да се насладим на красиво водопадче, което се е скрило в ляво от главната пътека. Разбира се, позираме усмихнати. Следват красиви просторни гледки, поляни и прелести, които те потапят в планинско безвремие още преди да сме стигнали до езерата.

IMG_20190825_105916

За около 4 часа умерено темпо достигаме първото езеро – Голямата Паница. То е разположено най-ниско от всичките общо 6 на брой и е най-голямо по площ и обем на вода. Разположено е на 2278 метра надморска височина и от него може да прецените дали ще поемете на дясно или на ляво, за видите някое от другите езера.

 

IMG_20190825_124533

Най-малкото езерце е Рибното (на 2348 м.н.в), което заради близостта си с връх Дамга е наричано още и Дамгско езеро. Въпреки че е най-малко по размер, то е най-голям водосборен басейн от групата. Най-високото езеро е Сухото, което лежи недалеч от Додов връх и е на 2375 м н.в и има кръгла форма. А най-дълбоко е четвъртото езеро – Малката Паница – 7,6 метра.

IMG_20190825_134020

За около три часа може да се разгледат и 6-те, с след това имате няколко опции за връщане – 1) да се върнете по същия път, 2) чрез кръгов маршрут през Рибното езеро под връх Дамга, откъдето се стига до местността Раздела да хванете синята маркировка за ЦПШ Мальовица (това е пътечка, минаваща по Зелени Рид) и 3) с кръгов маршрут да се излезе на главното било и да се слезе през връх Мальовица и хижа Мальовица отново до ЦПШ-то.

IMG_20190825_134821.jpg

Ние избрахме третата опция. Ей тъй – за разнообразие. Така преходът ни излезе малко над 11 часа с почивките и точно 24 километра щастие, дъхоспиращи гледки и красоти. Това беше един от най-прераждащите, зареждащи и прекрасни преходи, които съм правила, не само защото по пътя не срещнахме никакви хора, но и защото мястото наистина е магическо. Пожелавам ви да го видите. И усетите 🙂

 

4 дни в прегръдките на Балкана

Лятото било време за море и плаж. Да бе да. Пълни глупости. Лятото е време за планини, гори и природа. За преходи и време там горе – в планината – където не съществуват понятия като време и напрежение, а само – красота и спокойствие. Там горе е истинското щастие, пълната свобода, същинското безвремие.

IMG_20190711_162404

А когато в средата на прекрасния юли неочаквано те поканят на 4-дневно планинско приключение в прегръдките на не коя да е, а любимата ти Стара планина – няма как да откажеш! Стягаш раницата, взимаш щеките и хващаш горите тирилейски.

IMG_20190711_164546.jpgНашият маршрут започна от Копривщица към връх Вежен, през връх Юмрука до хижа Ехо – първият ден. Към хижа Козя стена, заслон Орлово гнездо, та до хижа Дерменка – на втория ден. Последвано от хижа Добрила и върховете голяма и малка Амбарица, Голям Купен и Голям Кръстец, както и хижа Левски на третия ден. Оставихме водопад Карловско пръскало за последния ден, когато слезнахме от хижата към Карлово.IMG_20190711_193434С две думи ако трябва да говорим в цифри – за 4 дни изкачихме 6 върха, спахме в 3 хижи, посетихме още 4 и изминахме общо 91 километра. Беше доста изморително – няма да си кривя душата – но си заслужаваше повече от всичко. Дъхоспиращите гледки, просторът на Балкана, спокойствието на планината, чистият въздух, лятното слънце – всички перфектно съчетани, за да те окрилят от пълно щастие.IMG_20190711_160825Ден 1. Тръгваме от Копривщица към връх Вежен. Слизаме от влака и поемаме по асфалтов път, който ни отвежда до входа до Национален парк Централен Балкан, откъдето започва нашето приключение. Потегляме към първия връх за деня – Вежен. Минаваме през гористи местности, бълбукащи рекички, а на няколко пъти губим следите на маркировката, но накрая излизаме на билото и достигаме до върха, който изглежда доста полегат, а всъщност е висок цели 2198 метра.IMG_20190711_152304Оттам продължаваме към Юмрука (1818 м), чието изкачване си е истинско предизвикателство след изминатите километри за деня. Наклонът по пътя е почти отвесен, но гледката от горе просто те оставя без думи. На слизане има метални въжета, които обезопасяват придвижването към хижа Ехо – крайната ни цел днес. А там ни чакат заслужени студена биричка, красив залез и уютна вечер в приятна компания.IMG_20190711_193415Ден 2. На следващата сутрин по изгрев слънце поемаме към хижа Козя стена. След като предния ден сме изминали 25 км, днес ни очакват още толкова, с разликата, че този път маршрутът е по-полегат и по-лек. Два часа след тръгването сме на хижата, където ни посрещат хижарите с кафе и закуска. Отдъхваме малко и поемаме към местността Беклемето и паметника „Арка на свободата“. Оттам се отправяме към заслон Орлово гнездо – един от най-приятните заслони в Стара планина, където обезателно трябва да се отбиете за чаша билков чай, ако ви е на път.70776130_456066185252768_3324792732827779072_nФинална точка за втория ден – хижа Дерменка, където ни посрещат 45 ловешки дечица от детски лагер, които точно тази вечер палят голям лагерен огън. Канят и нас. И е магическо. Небето. Звездите. Огънят. Планината. Тихото, което се прокрадва между нас и ни кара да се влюбим във вълшебната магия на планината, която ни обгръща, потапяйки ни в приказно безвремие.IMG_20190713_083815Третият ден ни отвежда към хижа Добрила. Тръгваме в ранни зори. Прекалено ранни. Тъмни дори. Прогнозите за времето не са особено благоприятни и ще бягаме от дъжда. Закусваме мекички със сиренце и боровинки, пийваме билков чай и тръгваме към Амбариците. След тях е време за връх Голям Купен (2169м), който е едно същинско изпитание. По пътя на изкачването му има моменти, в който има въжета и е доста стръмно и тясно, съответно трябва да се внимава доста. Но пък гледката горе пак е уникална.70047592_629158627912594_3087062504833024000_nУмората вече се е натрупала, но неописуемите старопланински прелести ни карат да забравяме за мазолите по краката, издутите глезени и навехнатите крайници. Красотата е по-силна от болката. Усещането за свобода е по-силно от това на страданието. Минаваме през последния връх от прехода ни – Голям Кръстец (2034 м) и започваме да слизаме към хижа Васил Левски, където ще пренощуваме. С голям късмет и много бързане успяваме да се измъкнем от дъжда, който успява да ни догони чак на последния ден.IMG_20190713_151933Вечерта в хижата атмосферата е празнично-приповдигната – не само защото е събота и има много повече хора от предните вечери, но и защото имаме рожденик. Срещам свои приятели, както и далечни роднини, запознавам се с част от пътешествениците и става голяма весела вечер по планински. А навън ни чака друг лагерен огън и група чехи, които пеят чешки песни.IMG_20190714_100118Ден последен. Отскачаме до водопад Карловско пръскало, който е само на 15-ина минути от хижа Левски, след което започваме слизането към Карлово. По пътя спираме на хижа Хубавец за вкусна гъбена чорбица и продължаваме надолу към града. След малък инцидент с коляното ми, някак си се добираме се гарата и хващаме рейса за София. Боли. Всичко боли. И то много. Но това е най-приятната болка, която някога съм изпитвала. Защото спомените, които остават ще топлят зимата ми и ще ме усмихват месеци наред.IMG_20190713_151950.jpg

 

 

 

 

 

Йончевото и Страшното езеро в Рила

Еднодневна разходка до Йончевото и Страшното езеро е чудесно предложение за ден в прегръдките на Рила. Маршрутът, който ви очаква е кръгов и тръгва от ЦПШ Мальовица, през Йончево и Страшно езеро, хижа Мальовица, та пак до ЦПШ-то. Преходът не е много тежък, но ако по цял ден жулите дюнери и пушите цигари и ненадейно решите да тръгнете натам без физическа подготовка – нема да ви се получи.

IMG_20190707_104227

Ако поддържате нормално темпо и не спирате прекалено често, ще вземете разстоянието за приблизително 7 часа, като дължината на маршрута е 14 км. Денивелацията, която ще преборите е 909 метра, а най-високата точка за достигане е на 2391 м.н.в. Преходът води своето начало от хотел Мальовица, скрит вляво от ЦПШ Мальовица. Оттам се хваща зелената маркировка, която показва накъде е Йончевото езеро.

IMG_20190707_103329

В началото започваме прехода на сянка, но това не продължава за дълго. След 40-минути в гората излизаме на слънце и поемаме към Йончевото езеро. Разстоянието се взима за по-малко от час и половина, а гледката която се разкрива пред и над езерото е повече от изумителна. Оставя те без дъх и думи. А само с любов. И чувство за свобода. Сякаш летиш в нежен танц заедно с планината, а слънцето е вашият ням музикален съпровод.

DSC_0515

Разположено на 2013 метра надморска височина, точно под връх Попова капа, езерото е кръстено на самоковския художник Христо Йончев-Крискарец. Ентусиаст-турист, който прекарвал по цяло лято в Рила заедно със своето семейство.

IMG_20190707_104418

Оттам поемаме към Страшното езеро, като този път вече следваме синята маркировка. Дотам се стига отново за около час и половина, но този път изкачването е по-голямо, а стръмните скалисти участъци – значително повече. Има места, на които трябва да си помагаш с ръце и е малко по-екстремно, за това трябва да се внимава достатъчно.

IMG_20190707_123303

На 2465 метра надморска височина величествено ни чака Страшното езеро. Оставя ни без думи със своята мраморна красота и скалист чар. Езерото наистина е страшно красиво, а легенда гласи, че много художници били привлечени от красотата на природата около него. Те непрекъснато ходели на мястото да рисуват тамошните пейзажи. Един ден обаче, неочаквано се разразила буря. Изплашен, един от художниците тръгнал надолу и започнал да вика: „Нагоре е страшно, страшно е!“. Оттогава езерото се нарича Страшното.

IMG_20190707_123055

Започваме да слизаме надолу, поемайки към хижа Мальовица. Следим жълто-червената маркировка. По пътя срещаме две чудни езерца, но нямаме идея как се казват. Въпреки това се снимаме за спомен с тях, защото сме пленени от красотата им. Навлизаме в участък с клек, но не се плашим – да не сме пишман планинари. За около час слизане достигаме хижа Мальовица, където се награждаваме с вкусна чорба и студена биричка на фона на живописни гледки. РАЙ.

DSC_0577

Финализираме прехода с най-леката част от маршрута – равния участък между хижа Мальовица и ЦПШ Мальовица, който се взима за максимум 40 минути и наистина е адски лек и приятен. След 7 часа гледки и красоти се озоваваме пред колата, изморени, но ощастливени. И жадни за още планински приключения. Каквито само България може да ни даде.

 

%d блогъра харесват това: