Царево – море, уют и романтика

Понеже морето винаги е добра идея, отиваме на море! Искаме да отидем някъде където е спокойно, уютно и предразполагащо. Затова избираме Царево или всъщност самото то избира нас. Поканени сме от собственичката на Хотел Зебра, – Емилия Стефчева, за да се насладим на една пролетна почивка в прегръдките на Южноморието, без да подозираме колко зареждащо може да бъде там.

P1170026

Царево е едно от местата, през които само съм минавала за кратко, без да му обръщам особено внимание. До момента, в който не се потопих в нежните му прегръдки с дъх на море. Място, което привлича със своето спокойствие, уют и красота. Градче, където всичко се случва без напрежение. Кътче, което те кани дружелюбно да прекрачиш портите на дома му, за да ти покаже колко е гостоприемно.

P1170032

Топлината на Царево се усеща още при влизането в градчето. Започваш да се скиташ по уличките му и се чувстваш уютно сякаш си на село. Времето все едно е спряло, въздухът е друг – морски, а местните баби ти се усмихват гостоприемно. Разхождаш се до брега и оставаш бездиханен от емоция, защото скалите и морето са повече от красиви, танцувайки в любовен танц помежду си.

P1160987

Скритото скалисто плажче в края на Царево, което открихме напълно случайно е едно от най-изумителните места по родното Черноморие, които съм виждала. Неземна красота на феерично сливане между морските вълни и сивкаво-белите скали. Определено само това място си заслужава, за да посетите градчето.

P1160970

Минавайки през центъра, се изумявам от това колко подредено, чисто и приветливо е в Царево. Читалището, общината и местният площад са струпани, за да покажат къде е културното му средище, а вечер интересни и футуристични пейки осветяват сърцето на града, доближавайки се до модерността на съвремието.

P1170064

Продължаваме към пристанището – мястото откъдето моряците потеглят на приключение и мястото, в което същите те се връщат у дома. Пристан на мечти и надежди, приливи и отливи, заминавания и връщания. Място, което, в който и да е град, те оставя без думи, а само с размисли за безкрайността на морето, необятността на морската шир и жаждата за морски пътешествия.

P1170055

И ето, че в далечината съзираме как се е скрило манастирче. Питаме местни и разбираме, че това е църквата Успение Богородично, която самотно се извисява на южния полуостров на града. Разположена на територията на квартал Василико, там където първоначално е възникнал град Царево.

P1160978

Дългата ни морска разходка продължава с Морската градина, която представлява малко паркче с детска площадка и статуя по средата на градината. Свежестта на зелените дървета ни се отразява добре, а гледката към морето в края на парка ни изненадва приятно.

P1160976

Вече часове наред обикаляме из Царево и ето, че е идва време да се върнем в Хотел Зебра, за да си починем. С книга в ръка излизам на тераската, за да се насладя на една галеща очите гледка и да се потопя в книжно безвремие с аромат на море.

P1160916

По някое време забравям за книгата и се отдавам само и единствено на гледката към морето. Защото то има една такава необяснима притегателна сила и енергия, които просто те хипнотизират, карайки те да забравиш за понятия като време и пространство. И оставате само вие – ти и то. Морето.

P1160901

След известно време решавам да се кача до покрива на хотела, за да видя какво се крие там. А пред мен още море и море. Но то никога не стига и ти трябва още и още от него. Дали това не е перфектното място за изгрев или залез се питам аз и си представям колко хубаво ще стане след настоящия ремонт там и как бих се върнала лятото за още една доза гледки.

P1160889

Връщам се в апартамента, за да си полегна, наслаждавайки се на уюта, чистотата и комфорта, които хотелът ни предлага. Освен нашия, там има още 2 големи апартамента, 19 студиа и 18 двуместни стаи, всеки от които разполага със собствен балкон, телевизор, хладилник, климатик, телефон и оборудвана със сешоар баня.

P1160881

Хотелът разполага също така с просторен ресторант, удобен лоби бар, безплатенWi-Fi, подземен гараж и външен басейн, където децата могат да се забавляват докато вие се наслаждавате на студен коктейл докато слънцето гали кожата ви.

P1160904

На покрива на хотела има интересна стъклена пирамида, която вечер свети, а заставайки под нея, когато се намираш в самия хотел можеш да наблюдаваш небето. Скоро на покрива ще има и джакузита, в които да може да се разхлаждате по време на горещите летни дни, които предстоят.

P1160912

Искам да кажа едно голямо благодаря на собственичката на Хотел Зебра – Еми, която ни посрещна топло и с отворени обятия и беше изключително гостоприемна, дружелюбна и мила с нас като нейни гости. Сигурна съм, че ако идете в Царево и изберете хотела за място на вашата почивка, тя и нейният екип ще се постараят да направят почивката ви незабравима!

P1160998

А сега аз казвам чао, а не сбогом на Царево, защото съм сигурна, че ще върна отново тук. За да се потопя пак в прегръдките му и да вдишам от неговото спокойствие с дъх на романтика и аромат на море…

Славянка – непознатата красавица

След всяко следващо пътешествие, родината ни ме изненадава все повече и повече. Ах, каква красота, ах какво величие! Тучни златисти ливади, гъсти зелени гори, удавени в магия планини. Море от любов. Красота, обвита в природа. Щастие, потопено в приказка. Това е тя – България.

P1160810

А планините…Неописуеми са, ей! Който не се е потапял в прегръдките им, не се е влюбил в тях. Просто защото е неизбежно. Улавят те веднъж в обятията си и цял живот не те пускат. Държат те силно, страстно, пламенно. А после някой да ми каже, че нямало вечна любов.

P1160821

След Рила, Пирин и Стара планина, реших, че е време за нещо по-различно и се отправих към непознатата красавица на Югозапада – Славянка планина. Сгушена в обятията на югозападна България, тя нежно се докосва със съседна Гърция.

P1160828

Местоположение

Част от Рило-родопския масив, тя се намира едновременно в Югозападна България и Северна Гърция. Славянка е разположена на юг от Пирин, с която се свързва чрез Парилската седловина (1170 м).  Дълга е около 20 км и широка 10 – 12 километра. В нея се намират 1569 вида растения, 20 от които се срещат само там.

P1160870

История

В края на XIX и началото на XX век планината е арена на българските освободителни борби в Македония. В нея намират убежище четите на ВМОРО. Комитските премеждия в планината са живо описани от перото на поета Пейо Яворов в неговите „Хайдушки копнения“.  Яворов, който нарича виното от региона „слънчева вода с теменужен дъх“.

P1160818

Името

Славянка е известна още като Южен Пирин или Алиботуш. През 1933 г. Александър Дряновски предлага да я нарекат Китка, заради богатото й разнообразие, а през 1951-ва официално я кръщават Славянка.

P1160829

Първенец

Най-високият й връх е Гоцев връх, който се издига на главното планинско било на югозапад от Голям Царев връх и на изток от връх Шабран. Висок е 2212 метра и от хижа Извора до него се стига за около 4-5 часа лятно време.

P1160852

 Легенди 

Чичо Тошко – хижарят на хижа Извора ни разказа две легенди за старото име Алиботуш. Първата гласи, че имало един българин на име Илия, комуто викали Али. Турците го заловили и му казали, че има право  на 3 желания преди да умре. Той помолил първо – да не закачат мирните българия, второ – да не убиват либето му и трето – да пазят планината му. Тогава те го накарали да обуе ботуши, пълни с вряла смола и да върви до първенеца на планината, където той загинал. В името на родината си и на любовта си.

P1160806

Втората легенда разказва за търговеца Али, който всяка година продавал добитъка си на един селски събор. Всичко припечелено, събирал в един ботуш. Лоши хора, искали да го измамят и да му откраднат парите, за това го баламосали със стадото му. Съселяните му видяли какво става и викнали силно „Алиииии…ботушаааа!!!“, за да му кажат, че му крадат ботуша.

P1160859

А другото оставям на вас. Посетете непознатата красавица славянка и се убедете сами какъв неописуем чар и положителен заряд носи тя. Потопете се в прегръдките й и се удавете в нейната магия.

Планинско приключение в югозапада

Пролетта неусетно премина под карантина и ето, че чак на прага на лятото ние имаме възможността да й се насладим, макар и за кратко. И след близо два месеца без планини, съм сигурна, че всеки от нас сега оценява каква мощ и сила ни носят и колко безцветен става без тях животът ни.

P1160686

Радвайки се на милувката на слънцето, се отправих към югозападна България, за да се запозная с непознатата планина Славянка. Благодарение на симпатягите от 5 elements и организиранираното от тях приключение успях да видя не само нея, а и разни други красоти по пътя и да се влюбя безвъзвратно в този край на родината ни.

P1160690

Групата се събра, накачулихме раниците в буса и поехме посока Гърция. Малко преди нея се отбихме в родното селце на Яне Сандански – село Влахи, където видяхме и Влахинския водопад. 3 думи – красота, безвремие, свобода. Още първите часове на нашето приключение вещаеха щастие. От онова най-хубавото. Най-искреното. Планинското.

P1160701

Спирка номер 2 – най-малкият град в България – Мелник и една от най-живописните Еко пътеки, които съм посещавала. Тази между гореспоменатото градче и Рожен. Спокойно може да бъде обходена за 3 часа, а гледките по пътя са повече от дъхоспиращи.

P1160757

Часовете започнаха да летят неусетно, а усмивките забравиха да слизат от лицата ни. От току-що запознали се един с друг се превърнахме в нови приятели, които споделят заедно едно и също вълнуващо приключение. Защото само планината може да сближава хората по този начин.

P1160763

Към края на деня се отправихме към хижа Извора, където щяхме да пренощуваме. А там ни посрещнаха най-дружелюбните и сърцати хижари – чичо Тошко и жена му, които ни посрещнаха с отворени обятия и се погрижиха да запомним престоя си положително.

P1160783

Нощта се търкулна и утрото бодро потропа на вратите ни. А ние сънени, но готови за приключение се отправихме към първенеца на Славянка – Гоцев връх. Шмугнахме набързо по пържена филийка с домашно сладко от боровинки, изпихме по горещ билков чай и поехме към върха.

P1160828

След 4 часа изкачване и безброй неописуемо прелестни гледки по пътя стигнахме Гоцев връх, където ни чакаше величествена панорама. А после с усмихнати сърца тръгнахме обратно по пътя си, заредени с положителна енергия и потопени в безвремието на планината.

P1160869

И така неусетно измина целият ни ден. В красиви гледки, наклони, цветя, гори и поляни. 1200 метра денивелация бе изкачена, 16 километра – изминати, 2212 метра – достигнати и безкрай усмивки – усмихнати. И бе време да си ходим, но щастливи, умиротворени и вдъхновени. За живот. Но от оня първичния, красивия, планинския.

За още идеи за планински приключения, разгледайте страницата на 5 elements във фейсбук 🙂 И приятели – ходете по планини!

Приказна нощ в пустинята Сахара

Помня как като малка слушах приказките от 1001 нощи на Шехерезада, в които тя ни пренася в един магически свят на арабска приказка, отвеждайки ни в дебрите на пустинята Сахара. Толкова далечна, недостижима и нереална ми се струваше тя, докато един ден не я видях с очите си и не повярвах, че е истина, че е истинска.

P1100519

Каквото и да кажа за Сахара ще е малко. Тя е толкова необятно красива, безбрежно дълбока и безкрайно омагьосваща, че трудно може да се обрисува в думи. Истории, удавени в пясък, емоции, разстлани в безкрай, тишина, докосваща сърцето.

P1100469

Купчина пясък без край, ще кажат някои. Но Сахара е много повече от много пясък. Тя е неосъществена мечта, чакаща своя мечтател. Тя е приказка без край, бленуваща за своя разказвач.

IMG_3761

Сахара е най-голямата гореща и третата по площ пустиня в света (след Антарктика и Арктика), разположена в Северна Африка.Името ѝ идва от арабската дума за пустиня – صحراء (as-ṣaḥrā). Запълва почти цяла Северна Африка и заема повече от 1/4 от африканския континент.

IMG_3752

Сахара заема площ около 9 200 000 km², като непрекъснато се увеличава – всяка година пустинята се разширява на юг с 6 – 10 km.  Около 1,5 млн. души обитават пясъчната повърхност, като най-много от тях са в Мавритания, Мароко и Алжир. Най-големият град, който е разположен в Сахара, е Нуакшот – столицата на Мавритания.

P1100532

Аз видях Сахара в мароканската й част, като пътувахме около 13 часа от мароканския град Фес, прекосявайки половин Мароко. Пътешествието ни беше осеянo с доста предизвикателства и неописуема жега и прахоляк, но в крайна сметка всичко си заслужаваше.

P1100297

Поехме към дълбините на пустинята, тръгвайки от селцето Мерзуга. Там живеят около 4000 души, а повечето сгради са ниски и направени от кал. За нас Мерзуга беше само изходна точка, където да вземем своите камили и да поемем към сърцето на пустинята.

P1100343

Още десетина минути след началото на нашата езда вече селцето беше зад гърба ни, а пред нас се разкри една величествена, дъхоспираща гледка. Океан от пясък, море от дюни, безкрай от златни нивя. И слънце, което говори на вятъра и му шепне нежна приказка. А на теб само остава да се потопиш в този рай.

P1100523

След час езда достигнахме до лагера, където щяхме да пренощуваме. Той представляваше наредени в кръг палатки, с място за лагерен огън по средата. Настанихме се в палатките си и седнахме да вечеряме традиционна мароканска кухня, приготвена на огън по средата на пустинята Сахара.

P1100395

Направо не ни се вярваше какво ни се случва, а истинската магия тепърва предстоеше. След вечеря времето тихо ни прикани да се настаним около лагерния огън, а местните започнаха да свирят на тарамбуки и да пеят африкански песни. Неописуема емоция, наелектризиращ заряд.

IMG_3680

След всички шамански страсти, дълго време ни беше трудно да заспим. А бяхме толкова близо до сърцето на пустинята. Давехме се в нейните прегръдки и слушахме приспивната песен на Сахара. Сякаш Шехерезада ни разказа приказка на ухо…Приказка, на живо, която ще ни кара да вярваме в чудеса и да мечтаем смело, дръзко и непоколебимо. Защото мечтите се сбъдват.

P1100446

Лексикон за пътешественици

Ето го и второто издание на моя Лексикон за пътешественици! Този път тук съм ви събрала 5 пътешестващи човечета, които обичат да пътуват и ще споделят с нас повече за общата ни страст.

Започвам с нескритата си любимка – Надето от „Тефтерчето на един пътешественик“.

1

  1. Опишете се с 5 думи.

Пътешественик, авантюрист, енергия, природа, обич!

  1. Защо пътуването е твоята страст?

Защото ме вдъхновява, дава ми възможност да опозная себе си и света, зарежда ме с още повече енергия и, защото обожавам движението и динамиката във всичките им форми.

  1. Кое е любимото ти пътуване и защо?

Това е най-трудният въпрос. С всяко пътуване преживявам и отнасям със себе си пълна гама от емоции. Не се сещам за пътуване, което да не ми е любимо и да не ми е хаесало. На всяко от тях гледам като нова вълнуваща и зареждаща емоция.

  1. За коя дестинация мечтаеш?

Няколко бързи идеи из България – първениците на всички планини и Белоградчишките скали. Още няколко извън страната ни – Санторини, Италия, Плитвички езера, водопадите Игуасу. Мечтая и за още повече спонтанни дестинации… намирам по нещо вълнуващо във всяко местенце.

5. Кой е най-щурият ти приключенски спомен?

Един от многото е стигането ни до хижа Бунтовна! Да откриеш едно полузабравено място, скрито високо в планината, физически неподготвен, но зареден с любопитство и да осъзнаеш, че когато търсиш нещо, природата ще те подкрепи да го видиш поне за миг, преди да се опита да заличи пътя и опитите да бъде стигнато до него.

6.С кого пътуваш най-често?

Със семейството или половинка.

7. Какво ще посъветваш хората, които все намират оправдание да не пътуват?

Да не отлагат предприемането на следващото си пътуване, да се впуснат без очаквания и да му се насладят!

Пътувайте из родината с Надето във fb страницата й – Тефтерчето на един пътешественик.

***

евр

Продължаваме с усмихнатата и забавна Креми от Светоглед.

  1. Опишете се с 5 думи.

Умна, красива, скромна, свободолюбива, влюбена

  1. Защо пътуването е твоята страст?

Създава ми спомени, успокоява ме, презарежда ме, прави ме щастлива, удовлетворена и по-уверена. Учи и възпитава децата ми на неща и навици, които няма да научат в училище.

Прави ме по-добър човек. Когато се върна от пътуване се чувствам по-открита, екстровертна и по-готина като цяло. Прави ме и по-адаптивна, повече непукист и по-малко консуматор. Осъзнавам, че глупостите, които продават в мола, са напълно безполезни по пътя към щастливия живот.

  1. Кое е любимото ти пътуване и защо?

Май нямам любимо. Или по-скоро всяко ми е любимо. Спомените, емоциите и хората, с които го свързвам, са ми любими. Обичам да съм на ново място с хора, които обичам и харесвам. Без значение дали е луксозно и скъпо пътуване или кратка и нискобюджетна разходка.

  1. За коя дестинация мечтаеш?

Сейшелите. Това е екзотично място с тюркоазени плажове, мощни водопади и зелени планини. Освен това животните са дружелюбни. Чувала съм, че няма нищо, което може да ни убие.

  1. Кой е най-щурият ти приключенски спомен?

Когато се опитахме да изкачим Митикас за един ден. Тогава определено надскочихме физическите си възможности.

  1. С кого пътуваш най-често?

Със семейството ми.

  1. Какво ще посъветваш хората, които все намират оправдание да не пътуват?

Няма причина да не започнете да планирате следващото си пътуване сега! Без значение дали ще е някъде извън пределите на Родината или просто уикенд в някое китно родопско селце.

Всеки се връща по-интересен от едно пътуване. Не бъдете скучни, излезете от мола, станете от дивана, направете нещо страхотно!

Бродете из планините на България с Креми в нейната fb страница – Светоглед.

***

86493593_564305984171168_1849081294642741248_o

Следва едно друго слънчево момиче Лили от Travel Journal by Lilly.

  1. Опишете се с 5 думи.

Любопитна мечтателка, която обикаля света с камера в ръка и широко отворени очи. (станаха малко повече от 5 :D)

  1. Защо пътуването е твоята страст?

Пътуването ме вдъхновява! Чрез пътешествията успявам да се докосна до нови хора, култури и светове. Пътуването ме зарежда ме сположителна енергия, която после се надявам да успявам да предам ина хората около мен. Откъсва ме от рутината на ежедневието и ми напомня колко прекрасен е светът!

  1. Кое е любимото ти пътуване и защо?

Любимото ми пътуване е до Индонезия преди няколко години. Това пътуване е много специално за мен, защото ме срещна с прекрасни хора, влюбих се в красотата на Бали, в храма Боробудур на Ява, в индонезийските танци, в ароматното кафе и безкрайните усмивки на децата по улиците. В Индонезия срещнах наистина добри и сърцати хора, които ме научиха, че щастието е вътре в теб. Хората там са щастливи с много малко, но са много добри и винаги готови да типомогнат, дори да те посрещнат в дома си. Това пътуване често ме вадеше от зоната ми на комфорт, преобърна представите ми за пътешествие, показа ми какво означава да се сблъскаш с една наистина друга, различна култура, но в същото време се роди едно приятелство, което и до ден днешен е много ценно за мен.

  1. За коя дестинация мечтаеш?

Мечтая да посетя Камбоджа и храмовете Ангкор Ват. Спомням си как като много малка видях една статия за храма в един учебник поанглийски език за храмовете Ангкор Ват, много преди да съм чувала за Камбоджа и дори да мога да си я представя на картата, но още си спомням снимката и краткия абзац. Много се надявам скоро да успея да посетя Камбоджа, има нещо в тази култура, което отдавна ме привлича и ми интересно да открия какво е то!

  1. Кой е най-щурият ти приключенски спомен?

Със сигурност са много! Това, което е най-щурата част от всяко пътване за мен е изкачването на кули. Имам панически страх от височини, кули, тесни и нестабилни стълбища. Въпреки това винаги ме влече да се кача на някой кула, за да се насладя на панорамна гледка към града. Знаете, от тук стават най-красивите снимки! За мен е истинско предизвикателство – кулата във Форенция, кулата Азинели в Болоня, The Monument в Лондон. Винаги се превръща в най-щурата част от пътуването, не само за мен, а и за онзи, който трябва да се изкачи с мен.

  1. С кого пътуваш най-често?

Най-често пътувам с моята половинка и няколко близки приятели. Докато живеех във Франция, пътувах доста и сама. Открих, че в това също има чар, но предпочитам да пътувам с близки хора, с които да споделям емоциите по време на пътуването.

  1. Какво ще посъветваш хората, които все намират оправдание да не

пътуват?

Инвестирайте в емоции и преживявания! Инвестирайте времето,финансите и енергията си в пътувания, защото никога няма да дойде най-подходящият момент, защото много от красивите кътчета по света сe комерсиализират или изчезват. Никоя вещ не може да замени чувството да изкачиш връх, да обикаляш прашните улици на Флоренция или да се любуваш на светлините на Айфеловата кула. Защото джелатото наистина е най-вкусно в Италия, а бирата в Прага е несравнима! По света има толкова неща, които си струва да опитаме, така че пътувайте, дерзайте!

Пътувайте с Лили във fb страницата й – Travel Journal by Lilly.

***

4

И нека добавим едно момченце за цвят – Боби от EcoTraveler.

А ето ги и скромните ми въпросчета:

  1. Опишете се с 5 думи.

-пичага

-еко-ентусиаст

-спонтанен

-забавен

-свободна личност

  1. Защо пътуването е твоята страст?

Дава ми свобода да дишам. Да си отварям мирогледa. Мотивация за развитие! Нови идеи и срещи с нови, различни хора

  1. Кое е любимото ти пътуване и защо?

Любомото ми пътуване беше в Нова Зеландия. Невероятна и дива природа, каквато е била може би преди 200 години и в Европа. Също и в Тайланд ми беше доста любимо. Като изключим комерсиалните места. Тайланд е изключително красиво и спокойно място.

  1. За коя дестинация мечтаеш?

Япония

  1. Кой е най-щурият ти приключенски спомен?

-7 дни приключение през пустинята в Австралия. 5 националности. Спане на палатка и готвене на открито всеки ден, не знам колко е щуро, но беше много яко 😀

  1. С кого пътуваш най-често?

Със себе си.

  1. Какво ще посъветваш хората, които все намират оправдание да не пътуват?

Да не премислят по 100 пъти нещата. Да приемат какво може да се обърка, да се подготвят колкото могат и просто да действат. Няма време загубене, има много държави за обикаляне.

Пътешествайте по света с Боби в страницата му Eco Traveler.

***

FB_IMG_1585514435560

Дойде ред и за най-любимия ми кашкавал турист – Тошко от Кashkaval tourist

1. Опишете се с 5 думи.
Кашкавал турист със сирене душа

2. Защо пътуването е твоята страст?
Защото съм изключително любопитен по природа и това е един от начините поне
временно да заситя това любопитство.

3. Кое е любимото ти пътуване и защо?
Петте месеца в Патагония, на края на света, бяха най-различното и стимулиращо
преживяване в живота ми. Видях края на света, запознах се с пингвини и ледници, а и с невероятно топли и приветстващи хора.

4. За коя дестинация мечтаеш?
В този конкретен момент се опитвам да измисля как хем да имам добри шансове да видя Северното сияние в Исландия, хем времето да става за преходи с палатка. Иначе ми се ходи много в Русия, Ливан, Перу, Непал, в Доломитите и отново в Кавказ. Ако трябва да включим и близки градски пътувания, нощният ритъм на Берлин винаги ми липсва, а напоследък се зарибявам и за Неапол.

5. Кой е най-щурият ти приключенски спомен?
Мургави арменски чичовци с кожени якета са ме водили на кафе и после за ръка напротест, азербайджански баща и син са се настанявали в квартирата ми в Тбилиси неканени, пресичал съм многократно нелегално (но за много кратко :D) чилийско-аржентинската граница, преобръщал съм се с гребна лодка в езеро насред Хамбург… абе, то не са малко случки.

6. С кого пътуваш най-често?
Или с близки приятели, или сам – соло пътуването всъщност е супер социално
преживяване, защото е още по-лесно и неизбежно да се запознаеш с нови хора.

7. Какво ще посъветваш хората, които все намират оправдание да не пътуват?
Може би ще отговоря малко изненадващо и провокативно. Според мен пътуването не е за всеки, а особено пък масовият туризъм е чума за някои от най-живописните места на нашата изстрадала планета. Така че всъщност да не пътуваш не е лошо, стига да намираш други начини за вдъхновение и почивка.

Зимно приключение до Скакавица

В края на 2019 година ветровете ме отвяха в снежните прегръдки на Рила планина. Да изпратя старата година и да посрещна новата в обятията на планината беше отдавна запланувана мечта, която си заслужаваше чакането.

20191230_155854

Тогава си спомних думите на една моя позната, която ми каза преди време: „Докато не започнеш да бродиш из планината зимата, няма как да я обикнеш напълно.“ Мислех си, че преувеличава и говори глупости, а планината зиме продължаваше да ми изглежда просто опция за зимен спорт до деня, в който…

20191231_134231

До деня, в който се докоснах до бялата магия на зимната планина. Преди две години се влюбих в планината, а в онзи ден я заобичах истински, докосвайки се до снежните й прегръдки. Отдавайки се на магията й.

20191231_134452

Първият ми зимен преход не беше нито много тежък, нито много дълъг, но за сметка на това бе осеян с много предизвикателства по пътя. Тръгнахме от паркинга на лифт Паничище доста по-късно отколкото трябваше. И пак казвам…планината не е за подценяване особено зимата. На всичкото отгоре не знаехме пътя към хижа Скакавица…

20191231_141103

След час драпане в гората, хванахме грешната пътека. След като се усетихме, излезнахме на ски пистата, където лазихме на 4 лапи, понеже краката ни затъваха до колене. Влизайки отново в гората, взе да се стъмва и като по чудо след общо 3 часа мъки, намерихме хижата. Господ пази лудите!

Хижа Скакавица ни посрещна топло и гостоприемно, а след 3 дни в нея, на нас не ни се искаше да се разделяме с нея. Част от сърцето ми остана там горе! Знаете ли, че Скакавица е най-старата хижа в България? Изградена е в периода 1921-1922 година от членовете не туристическо дружество „Дупница“.

20191231_123540

Намира се в местността Скакавишка долина в подножието на връх Кабул в Северозападна Рила на 1876 метра надморска височина. Хижата разполага с две сгради – стара и нова, като старата е мъничка, но все още активна, а новата – има капацитет 100-ина легла, ресторантче, баня и библиотечка с топ гледка.

20191231_144603

В близост до хижата се намират водопадите Малка и голяма Скакавица, като и двата са на около 30-ина минути разстояние от нея. През зимата гледките по пътя са смразяващо красиви, като имайте предвид, че големият водопад е по-леснодостъпен и до него се стига по равен участък, докато до малкия се стига след голям и стръмен наклон. Но гледката горе си заслужава премного!

20191231_141600

За мен престоят в хижата беше повече от специален, защото взех много важни решения за бъдещето си, вслушвайки се в ритъма на сърцето си благодарение на силата на планината. Освен това за мен това зимно приключение беше първото по рода си, а новата година посрещнах дарявайки на хижата и нейните гости собственоръчни направени с много любов питки и банички.

20191231_181511

Това беше една същинска зимна приказка, приказка с щастлив край.

20191231_134100

Лексикон за пътуващи семейства

Събрах накуп любимите си пътешественически семейства – двойки и родители на малки деца, за да ги разпитам за пътувания. Поговорихме си за любовта към пътешествията, страстта към планината и неутолимата жажда за приключения. Представям ви Радо и семейството му от С ДЕЦА НА ПЛАНИНА, Бистра и Наце от МАГИЯТА НА ПЪТУВАНЕТО, Андрей, Мими и децата им от Аnrey Andreev Photography и Kifloblog, Надето и Панайот от FAMILY TRAVEL SPIRIT и Тони и Краси от КОКОСОВИ ИСТОРИИ.

 

Номер 1: Бистра и Наце от The magic of travelling

81238594_1342672275904713_4573766619754397696_n

  1. Опишете вашето семейство с 5 думи.

Пътешествия, любов, свобода, танци, страст.

  1. Защо пътуването е вашата страст?

Пътуването ни хвана в плен отдавна. А ние веднага развихме Стокхолмски синдром и се влюбихме в похитителя си.

  1. Помните ли какво е да пътуваш сам?

Определено помним. Даже си го припомняме редовно – правим си и соло трипове от време на време. Съвсем различно изживяване е!

  1. Откога пътувате 2-ма и с какво се промениха пътешествията ви през времето?

Пътуваме заедно откакто сме заедно (повече от 9 години). Пътешествията ни се забавят с времето – вече не тичаме да обиколим всичко, а просто правим нещата бавно и им се наслаждаваме. Повечето ни пътувания ни носят някаква трансформация и се стремим да пътуваме със смисъл.

  1. Кое е любимото ви семейно пътуване и защо?

Верният отговор е „всяко“. Стараем се да се забавляваме на всички пътувания, но едно от най-готините беше, когато заведохме родителите си във Венеция. Сигурно още ни помнят като лудите с чувалите, които тичат под дъжда.

  1. За коя дестинация мечтаете?

Антарктика

  1. Какъв съвет ще дадете на пътуващите семейства?

Пожелаваме на всички пътуващи семейства да се наслаждават не само на новите места и срещи, но и на спътниците си. Да пътуват повече – пътуването спомага за развиване на взаимоотношенията в семейството.

***

Номер 2: Тони и Краси от Coconuts stories

23737911_329312347535912_8718663030462033382_o

  1. Опишете вашето семейство с 5 думи.

Авантюристи, пътешественици, търсачи, творци, мечтатели.  🙂

2. Защо пътуването е вашата страст?Краси споделя: „Пътуването ми дава свобода, нови емоции, изживявания, които няма как да открия в ежедневието си. Всяка нова дестинация, всяко място ме променя, разширява мирогледа ми и ме прави по-добър човек.“ А Тони: „Срещата с дивата природа, с подводния свят, с новите култури и традиции няма как да не ме впечатлят. Пътуването ме зарежда по невероятен начин.“

3. Помните ли какво е да пътуваш сам?

Пътуваме предимно двамата, но се случва все още да пътуваме и сами, което е изключително рядко. Изживяването определено е много различно. Да пътуваш сам е един от най-добрите начини да погледнеш навътре в себе си, да се върнеш към това, което си и да се срещнеш с нови и интересни хора.

4. Откога пътувате 2-ма и с какво се промениха пътешествията ви през времето?

Заедно сме от 13 години. Срещнахме се във влака мужду Пловдив и София и оттогава не спираме да пътуваме по света. В началото пътувахме предимно, за да раглеждаме забележителности. С течение на времето осъзнахме, че най-важното нещо е да усетиш автентичния дух на мястото. Няма значение колко страни си посетил. Има значение единствено това да се чувстваш добре там, където си.

5. Кое е любимото ви семейно пътуване и защо?

При всяко място, което посещаваме имаме любими моменти и изживявания. Обичаме например Шри Ланка, защото беше първата ни и много емоционална среща с тропическия свят. Обичаме и Малдивите с невероятния им подводен свят. Влюбени сме в дивия остров Борнео, както и в Италия. А нашето красиво Черноморие и Гърция никога няма да ни омръзнат.

6. За коя дестинация мечтаете?

Мечтаем за много дестинации. Надяваме се някой ден да посетим архипелага Raja Ampat в Индонезия. Мечтаем да направим голяма обиколка на Африка някой ден.

7. Какъв съвет ще дадете на пътуващите семейства?

Да бъдат смели и да се впуснат без страх и притеснения в пътуването и приключението на живота си.

***

Номер 3: Надето, Панайот и малкия Стефи от Family travel spirit

81405035_3263882413682135_518628326173048832_o

  1. Опишете вашето семейство с 5 думи.

Ранобудно, вечно бързащо семейство пътешественици.

2. Защо пътуването е вашата страст?

Защото ни е трудно да стоим на едно място, когато има толкова много красота, история и интересни места по света, които да бъдат видени.

3.Помните ли какво е да пътуваш сам?

Бегло… ама май беше по-лесно.

4.Откога пътувате 2-ма и откога 3-ма и с какво се промениха пътешествията ви през времето?

Двама сме от година след запознанството ни – далечната 2008-а. Трима – от двайстия ден, откакто сме трима (2016 г.).Вече се съобразяваме малко повече с човешките възможности и станахме по-щадящи в организирането на дните. Не тръгваме преди петлите да запеят, отделяме повече време на местата и имаме обедна почивка. И за да не увеличаваме броя на куфарите, трябваше да оптимизираме багажа.

5.Кое е любимото ви семейно пътуване и защо?

Всяко ни става любимо, защото Стефи минава през различни периоди  и винаги е интересно и различно. Но засега Израел води в класацията, защото се оказа страхотна дестинация. Дори Стефи е останал толкова пленен, че вече събира парички да се върне.

6. За коя дестинация мечтаете?

Една? Не може една! Танзания, Перу, Нова Зеландия, Китай, Бутан, Хавай, Колорадо… и още поне 20-30.

7. Какъв съвет ще дадете на семействата с деца?

Да пътуват колкото се може повече заедно, за да създават спомени с тях. Децата не са бреме, а най-добрият източник на незабравими моменти.

***

Номер 4: Радо и семейство от  С деца на планина

32896941_1802952943345610_4602107558457507840_n

  1. Опишете вашето семейство с 5 думи.

Сплотено, експериментиращо, приключенци, шумни, споделящи

  1. Защо пътуването е вашата страст?

Защото ни дава познание – познание за самите нас, за хората, които срещаме, за местата, които посещаваме, за света около нас. А новото познание отваря врати към нови светове. Защото това е начин да създаваме моменти, спомени и истории, които ни свързват.

  1. Помните ли какво е да пътуваш сам?

Да – тишина, спокойствие, предвидимост 😊

  1. Откога пътувате 2-ма и откога 4-ма и с какво се промениха пътешествията ви през времето?

С жена ми Соня пътуваме откакто се запознахме през 2001г. С децата се наложи да променим начина на пътуване (малко). Спрямо възрастта на децата, пътешествията се променят. Сега влизаме в период, в който ще се върна към по-скоростно каране на ски и колело, понеже и децата вече се справят (а и искат) доста добре със ските и колелата. Периодът между 0 и 4 години е особено важен, изискващ търпение към малките. Време, в което може да им покажем красотата да се пътува, като го правим интересно за тях. Но може и да ги откажем с прекалено амбициозни и „скучни“ начинания.

  1. Кое е любимото ви семейно пътуване и защо?

Всяко следващо пътуване ни е любимо – дори да е за ден-два. А отминалите си ги припомняме често – с историите които сме преживяли. Последното беше до Париж. То се споменава всеки ден по някакъв повод. Следващото най-вероятно ще е на ски, подготвяйки се с ски клипчета ни от миналата година.

  1. За коя дестинация мечтаете?

Мечтая да продължа да правим това, които обичаме – да пътуваме заедно – без значение дали е до някое малко селце, до забравено светилище, до връх или хижа, до екзотичен плаж или мегаполис.  Да пътуваме по всякакъв възможен начин – пеша, с колела, с влак, с лодка. Дестинацията е важна, но още по-важен е пътят до нея и групата, с която го правим.

  1. Какъв съвет ще дадете на семействата с деца?

Не трябва да се притесняваме, че децата ще паднат, ще се ударят, ще се накалят, ще изстинат, ще останат глупави, ако не решават уравнения с две неизвестни на 3 години или пък че са гладни. Напротив, всичко това оформя характера и волята на детето. Детето е по природа любознателно и нашата цел като родители е да запазим, колкото се може по-дълго това качество. Всички гореспоменати опасения, ограничения и амбиции видят до бавно, но постепенно убиване на любопитството им.

***

Номер 5: Андрей, Мими, Ани и Адриана от Andrey Andreev photography  и Kifloblog:

71196472_3413925061981531_3023911809678573568_o

  1. Защо пътуването е вашата страст?

Заради емоцията да откриваме и преживяваме нови неща, да се връщаме и преживяваме отново вече посетени места. Пътуването обогатява, независимо дали посещаваш световноизвестно място или никому неизвестно селце.

  1. Помните ли какво беше да пътуваш сам?

Да, макар това да е доста назад в миналото, но семейно е по-интересно.

  1. Откога пътувате 2-ма и откога 4-ма? И с какво се променяха вашите пътешествия през времето?

Двама – от 2011 година. От 2014-та трима и от 2018-та сме вече четирима. Не сме спрели да пътуваме заради децата, просто ги добавяме към компанията.

  1. Опишете вашето семейство с 5 думи.

Най-щастливи сме заедно на път.

  1. Кое е любимото ви семейно пътуване и защо?

Всички са ни любими, когато сме заедно, не си правим класации. Последните две по-сериозни пътувания, на които сме били четиримата заедно, бяха през пролетта по най-северното ни Черноморие, от Калиакра на север, и след това в Кипър.

  1. За коя дестинация мечтаете?

Всяка година си имаме различна цел, примерно измисляме си 2-3 по-атрактивни дестинации, на които искаме да отидем, и се опитваме да организираме поне една. Миналата година бе Естония, тази Кипър, за следващата се надяваме да е Франция, но ще видим, както се получи. Нямаме някаква мечтана дестинация далеч във времето и пространството, която да гоним цял живот. Всичко ни е интересно.

  1. Какъв съвет ще дадете на семействата с деца?

Да си правят реалистични планове. Просто да си избират дестинации и да си правят програмата така, че да е подходяща за деца. Да не си правят прекалено претоварена програма и винаги да си оставят толеранс. Да се стараят да се наслаждават на времето заедно, вместо да се ядосват, че примерно не са успели да изпълнят целия набелязан списък със забележителности. Няма как програмата при пътуване с деца да е еднаква като тази при индивидуално пътуване и колкото по-бързо го възприемат родителите, толкова по-щастливи ще се чувстват да пътуват с децата си, а не да се опитват да избягат от тях, за да пътуват.

***

Последвайте тези прекрасни пътуващи семейства и пътувайте заедно с тях по цял свят 🙂

Зад завесата на театър „Иван Вазов“

За любителите на театралното изкуство да имат възможността да надзърнат зад завесата на театъра си е истинска магия. Да видиш анатомията на театъра отблизо, да се гмурнеш в океана от емоции, който се крие отвътре, да надзърнеш в скритите кътчета на гардеробните, декорите, гримьорните. Това е тя – театралната приказка за обикновените човеци.

79926539_1062620487406011_999987335628062720_n

Изключително щастлива и благодарна съм за това, че имах възможността да надникна в не кой да е театър, а именно „Иван Вазов“. Най-любимата ми сграда в цяла София. Величествена, аристократична, красива. Сграда със силно пулсиращо сърце на великолепна актьорска игра и вълнуващи сюжети, които ни разсмиват и разплакват до сълзи всяка вечер от 19:00 часа, сядайки в червените столчета на голямата златна зала.

80035943_861047377666600_7956874786439692288_n

Отскоро се организират турове за туристи, които искат да надникнат зад завесите на театъра. Това може да се случи всеки понеделник от 10, 11 или 12 часа, като билети може да закупите на касата на театъра на стойност 20 – 30 лева. Туровете могат да бъдат кратки – за 30 минути и дълги – за цял час, като се разглеждат декорите, сцената, гардеробните и гримьорните, минавайки през всички закътани коридорчета на сградата.

79784796_462861924423950_2865226116849729536_n

Сграда с богата история, преживяла войни, пожари, любови и толкова много загуби на велики актьори. Светла им памет! Благодарим на всички актьори, които загубихме наскоро за енергията, любовта и усмивките! Не ще ви забравим. Вас и вашето творчество. Амин!

81045375_460133197892929_5950016871745978368_n

Да поговорим първо за името на театъра. Преди да започнат да го наричат Иван Вазов е бил известен просто като Народния театър, а по-късно и като „Кръстьо Сарафов“. Но тъй като Иван Вазов се счита за родоначалник на много жанрове в българската литература и човек, който е ценял и почитал изкуството, го кръщават на него. Приживе той дори се включвал активно в подготовката на постановките – давал е съвети на актьорите как по-правдоподобно да изиграват дадена роля на персонаж, сътворен от самия него.

79994325_520927555180078_8642583284661878784_n

А сега се връщаме в далечната 1907 година, когато за 3-ти януари е било насрочено откриването на театъра. За съжаление протест на студентите от Софийския университет помрачава празничното събитие в следствие на което тогавашният директор Иван Шишманов напуска работа.

79987729_565117670949987_8156952483554394112_n

Първоначално сградата е била бяла и става червена след пожара от февруари 1923. За щастие руският офицер Захарчук е бил в публиката по време на представлението, когато пламъците се разпалват на завесите и сцената пламва. Благодарение на него всички хора се евакуират успешно през прозорците, тъй като входовете на театъра са били заключени като превантивна мярка от възникващи реакции от типа на стачката на студентите. Само двамата души загиват, но театърът е опустошен и не може да бъде ползван.

79664226_530074110912728_4671823433246441472_n

 

Немският архитект Мартин Дюлфер е нает, за да възобнови фасадата и сърцето на театъра. Този път той залага на дървени платна, за да се избегне ситуация, в която платнените се запалват и предизвикват друг пожар. През  1929 „Иван Вазов“ отново отваря врати, но два пъти бомба удря театъра по време на Втората световна война и той се пренася в Пирдоп за временно „пребиваване“.

80688530_2483695775230893_2975404431857680384_n

В периода 1972-1976 претърпява реконструкция, като се взима решение всичко в театъра да бъде българско. Завесата с феникс, например, идва от Копривщица, а полилеите – от Сливен. През 2004 година се прави последна реконструкция по повод 100 годишнина на театъра.

80591389_460621714647847_8380456895101534208_n

Ширината на сцената е 42 метра, а дълбочината й – 9. Това е една от най-сложните в техническо отношение сграда в Европа. Разполага с тапицерско и дърводелско ателие. А броят на служителите надхвърля 300 – 140 технически служителя на 180 актьора.

80192289_988345921534188_141501429893300224_n

Театърът крие още вълнуващи истории, загадъчни тайни и интересни случки. Но ако искате да разберете повече – идете и надникнете сами зад завесата на театър Иван Вазов.

79697028_3353106218064020_7032602888106934272_n

Изненадай близък с Роден пъзел

Искам да ви запозная с една прекрасна идея за подарък, както и с едни прекрасни млади хора. ❤ Моля на вашето внимание, драги фенове, представям ви перфектния подарък за пътешественици и родолюбци – РОДЕН ПЪЗЕЛ!

Двойка слънчеви пътешественици и мои лични и любими приятели на име Надето и Данчо решават преди 3 години да създадат РОДЕН ПЪЗЕЛ с идеята да разпространяват патриотичния дух, любовта към родна България и преклонението пред природата.

Без да ми е дала нито един лев или да е искала облага от мен, ви казвам, че Надето е едно истинско слънчице с огромна усмивка, което крие такава искрено и непоносима любов към всичко родно, българско, наше. Освен, че е разпален приключенец и планинар, тя танцува и народни танци (както мен) за това и толкова много се харесваме.

23511124_10211879931447793_1184478885633377528_o

Любовта ни припламна това лято…разбира се на поредното приключение. Съвместно този път. Което не само ни запозна, но и ни накара да се влюбим една в друга, споделяйки обща страст – любовта към природата, към България и към пътешествията. Няма случайни срещи и хора.

P1150437

Та, тя и нейното либе Данчо създават РОДЕН ПЪЗЕЛ преди около 3 години с идеята да разпалят хората да пътуват повече из родината ни, да уважават и обичат България такава каквато е – красива, божествена и неповторима. Райско кътче, събиращо в себе си дълбоките обятия на планината, уюта на селото и безкрайността на морето.

tryavna-gallery-1

РОДЕН ПЪЗЕЛ ни разкрива красотата на България и ни припомня колко много история, магия и чар се крие в нея. Първите два пъзела са „Величието на Шипка“ и „Символите на Трявна“. За съжаление на тези, които не са успели да се сдобият, този от Шипка вече е изчерпан, но пък Трявна е все още в наличност, макар и ограничена. Побързайте!

new-puzzles-2-1920-1

За сметка на това новите им два Родни пъзела са още по-готини и с по-грабващи окото снимки, поне според мен. Това са именно „Царевград Търнов“ и „Белоградчишките скали“.

tsarevets-puzzle-1

Честно казано тяхната идея точно за Царевец ме вдъхнови да ида да се потопя в прегръдките на Крепостта идната пролет. Последният път когато бях беше преди 13 години и споменът ми е много блед, така че тази подсказка от тяхна страна е супер!

belogradchik-puzzle

А Белоградчишките скали…О, Боже! Едно от любимите ми места в България. Магнетично, приказно и нереално, то те пренася в една извънземна вселена, която те потапя в безвремие и природна красота с дъхоспиращи гледки. Този пъзел пътува към мен и нямам търпение да го наредя и закача на стената в новата си стая ❤

А вие ако се чудите какъв коледен подарък да направите на някоя своя леля, майка, брат или сестра, то това е перфектната идея. РОДЕН ПЪЗЕЛ е чудесно предложение за изненада, която съчетава елемент на игра в размер 66 х 47 см, любов към България и повод да се съберем всички заедно…цялото семейство, заедно с любимия или в компания от приятели…за да сглобим заедно 1000 парченца щастие. 💖

Никулден в Бургас

Бургас е едно от онези места, които те изпълват с любов и спокойствие, карайки те да се потопиш в приятната морска атмосфера. Романтичен, красив, притегателен, той определено е един от най-любимите ми градове в родна България.

P1160426

Там времето сякаш е спряло, потапяйки те в приказното безвремие с полъх на море и дъх на лято. Въздухът винаги носи аромата на спокойствието и почивката, а слънцето грее по-ярко от това в столицата. Морската градина, мостът в морето, главната, гларусите, които летят над главата ти. Красота, спокойствие, наслада. Това е той. Това е Бургас.

P1160451

Тази година имах прекрасната възможност да посетя любимия си Бургас в един много специален ден за него, а именно – Никулден. Ден на рибата, ден на банкера, ден на всички Никита и Нинки, но и ден на Бургас. Паметен, специален, празничен ден. Отидох там по покана на Общинско предприятие „Туризъм“ при Община Бургас, за което съм искрено благодарна ❤ А в техния сайт GOTOBURGAS може да се информирате за всякакви събития и новини за града.

P1160432

Никулден е денят, в който се пали елхата. А всички бургазлии се събират в центъра, за да станат свидетели на събитието, което сгрява душите им и усмихва лицата им. Денят, в който целият център е изпълнен с тържества, песни и танци, а във въздуха се рее празнична атмосфера. Денят, който усмихва, събира и радва местните. А и не само тях.

P1160410

Бургас ме посрещна повече от радушно! Както всеки път го е правел. Започнах сутринта си в квартал Изгрев, където нощувах и се отправих към центъра, за да видя какво ме чака там. Преди всичко не забравям да мина през църквата, за да запаля свещичка. Ей така – за здраве 🙂 И по повод празника си пожелавам – да бъдем щастливи не само в дните, в които имаме повод!

P1160385

На главната улица вече е пълно с хора. Бургазлии са в празнично настроение, готови за веселба. Отивам на сцената на Часовника, където звучат стари градски песни, музика за душата и вечни поп хитове. Певицата и бендът се грижат да има настроение, а публиката искрено се радва, пее и танцува с тях. Лично на мен там ми беше любимият момент и най-искрено се забавлявах, особено виждайки колко щастливи и свободни от всякакви тревоги са бургазлиите и хората от публиката.

P1160390

Малко по-надолу срещам рок трио, което залага на друг стил и радва по-младите членове на аудиторията. След мъничко срещам и симфоничен оркестър, който ни радва с благозвучното си и изтънчено изпълнение на духови инструменти. Свирят песни на Queen, а хората танцуват и пеят с тях с очи, изпълнени с щастие и почитание. Към музиката, към изкуството и към начина, по който ни карат да се чувстваме.

P1160411

Толкова щастливи и усмихнати хора отдавна не съм виждала. Всички се забавляват като за последно. Пеят, танцуват, а по лицата им се разстилят огромни усмивки, сгряващи душата. За всекиго има по нещо – за малките – игри, за големите – забавления безкрай, за младите – рок, за старите – стари градски песни, за имениците – подаръчета и обща снимка, а за гладните – вкусна скумрийка.

P1160407

След като цял ден обикалям из центъра на града, потапяйки се в празничната атмосфера с нелепа усмивка на лице и душа, изпълнена с щастие, идва време и за вечерния концерт. А той ни носи не само редица танцови и музикални изпълнения, но и взривяваща заря, придружена от паленето на елхата. На сцената пеят и танцуват различни изпълнители на всякаква възраст. А прекрасни балерини и малки танцуващи дечица, правят изпълненията още по-запомнящи се и ефектни.

P1160509

Никулден в Бургас – празник с главно П, който събира малки и големи, бедни и богати, млади и стари. Събитие, което доказва, че Бургас е един от най-добрите градове за живеене. Мероприятие, което ни припомня колко малко ни трябва да бъдем щастливи и колко лесно е да се отдадем на пълното щастие от това да бъдем тук и сега, да пеем и танцуваме и да се забавляваме като деца. Защото е празник. Празникът на Бургас! 🙂

P1160507

%d блогъра харесват това: