Някъде в Западна Европа между Франция, Холандия и Германия се крие една малка и странна държава. Викат й Белгия. Известна е заради едно от децата си на име Брюксел, което се слави като столицата на Европейския съюз.
Но честно казано всички останали неща, с които се гордее всъщност не са кой знае колко нейна собственост. Френските пържени картофи, които белгийците смятат за национална годрост, идват по-скоро от Франция. Бирата май май си е на германците. А гофретите – айде поне те са си нейни.
Ама какво да си говорим изобщо, та тя дори си няма нейн собствен език. На север говорят холандски, а на юг френски. Опасявам се, че е болна от шизофрения. Явно разделена е на две части – Фландрия и Валония, които взаимно се мразят. Фламандската прилича досущ на Холандия, а валонската – на Франция. И фламанците и валонците не се харесват помежду си, нищо че уж са един народ. Никаква задружност, никаква сплотеност!
Та по същество. Белгия е една смахната, странна и сладникава държава. Изобилства от колоездачи и страда от дефицит на всякаква логика. С мирис на гофрети, вкус на шоколад и усещане за бира, може да те накара да почувстваш насладата от живота. Промо пакетът включва и успоредно нарастващата с нея тежест на недотам вече финото ти телосложение.
В Белгия можеш да видиш най-стръмните и безумно тесни стълби, които нямаш абсолютно никакъв шанс да изкачиш ако предварително си консумирал напитки със спиртно потекло. Сградите са залепени една за друга, сякаш много много се обичат, а всъщност просто няма място за нищо.
Все пак в такава дребна държавица живеят почти 12 милиона и още поне 2-3 в момента пътуват натам. 173 култури се сблъскват само в един от по-големите градове Антверпен, където ортодоксалните евреи, екзотичните мароканци и шоколадовите африканци са доста повече от местните белгийци.
Белгия си мисли, че е нормално в 6 следобед да се затварят 98 % от магазините, а в неделя дори и да не се отварят. Тя е научила всичките си рожби на поне 2-3 езика. Възпитала ги е да са учтиви и усмихнати. Даже малко е прекалила. Ако случайно бутнеш някое от тях с колелото си (при положение че караш в насрещното) по-вероятно е пострадалият да ти се извини вместо да те напсува.
И все ще ти се усмихва и ще бъде учтив – леко е нелепо. Възпитала ги е да бъдат и много стриктни – никога не биха пресекли на червено, дори да няма абсолютно никаква прогноза за задаващи се превозни средства или потенциални опасности. Ще си чакат зеленото – така е казала мама!
Колелата пък са неизменна част от живота на средностатистическия белгийски гражданин, който пие дневно по 2 литра кафе, което има цвят на НЕ-кафе и почти няма вкус. Той яде веднъж в деня топло ядене понеже е силно убеден в твърдението, че ако наруши това златно правило, нещо много лошо ще му се случи. Или просто не си признава, че го мързи да готви.
Той намира пържените картофи удавени в майонеза за национална гордост, а сандвичите – за основна храна и представител на традиционната им кухня. Която всъщност не съществува. Той определено може да пие бира и го прави доста често.
Той целува всичките си познати когато ги види – веднъж (ако са му симпатични) и 3 пъти ако не са. Ако се запознава с някого пак го целува. Голямо целуване пада, а уж били студени западноверопейците. На рождения си ден няма да те почерпи – ти сам трябва да си донесеш пиене. А ако се налага и стол, на който да седиш.
Белгийската жена е по-друг сорт жена. На нея не й пука особено много как изглежда. Важното е да й е удобно. Грим, токчета и стил са непознати думи за нейния речник. Готвенето е непонятно понятие за нея. А ако случайно си има някаква идея, то значи нещо не й е наред. Тя не би тръгнала да сервира на мъжо си, защото с нищо не му е длъжна.
Ако изобщо си намери мъж, защото по-голямата част от представителите на така наречения мъжки пол са по-склонни да не бъдат намерени от жена, а просто от друг мъж. И това може да се случи в един от многото клубове, които са само за мъже, които не искат да бъдат намерени от жени. А другите клубове – те приличат повече на гаражи и мазета, неловко декорирани от някой, който обича да яде гъби. Чисти гъби без основно.
Като за финал – ако умре, белгиецът не може винаги да си лежи спокойно в гроба. Все пак няма място на гробищата за всички. Трябва да се пести място. Ако много държи това да се случи трябва да си доплаща такса на всеки 2-3 години. Иначе ще го изгонят. Отново логично – както всичко в тази държава.
Държава, която може да се прекоси за 2 часа. Държава, чието хоби е да провежда цветни, странни и шантави карнавали и събития постоянно. Държава, която е повече от смахната. Но пък за сметка на това е много сладка! По-сладка от шоколад.
