Пийняци, самураи и други свръхчовеци

Всичко започна преди няколко години докато се разхождах по Графа в компанията на едно мое приятелче. Спря ни руса жена – прилично изглеждаща, млада и вежлива. Попита ни дали искаме да медитираме в близкия център без дори да плащаме. „Щом е безплатно, идваме!“ – помислихме си ние и само с поглед се разбрахме, че мислим еднакво. Тръгнахме. Влезнахме в причудлива сграда в една от преките на гореспоменатата улица. Заварихме странна гледка. Голямо помещение, наподобяващо физкултурен салон, препълнено с ударна доза мистика. В единия ъгъл бе разположена плазма, излъчваща леко сектантски кадри. В другия имаше простор, на който бяха окичени няколко подобни снимки. Различаваха се по жълтеникавото размазано петно, което на всяка следваща фотография се увеличаваше драстично. На въпроса ни – какво по дяволите се случва, една учтива дама отвърна: „Това е майка Кундалини, не виждате ли?!“. Усетихме, че има нещо нередно, но решихме да поседнем пред олтара на многоуважаемата дама, подвивайки крак върху стилната родопска черга и потапяйки се в мистериозната аура на медитацията. След като ми се зави свят, препотих се няколкократно и тотално загубих ориентация във времето и пространството, реших да напусна залата. В едно бях сигурна – духът на майка Кундалини се всели в мен и от този ден нататък животът ми придоби съвсем друг облик.

Малко по-късно започнах да ходя на уроци по литература. Всичко изглеждаше привидно нормално – учителката, мястото, занятията. Имаше обаче нещо леко обезпокоително. Портиерът на кооперацията в Джеймс Баучер носеше странна аура. От онези, чиито цвят трудно се определят. Наричаше се Роберто и имаше причудливи мустачки. Беше адски учтив, мил, дружелюбен и крайно позитивен. Имаше 13 деца и баща моряк. Говореше италиански. И беше на 600 години. Веднъж го попитах дали е възможно, а той отвърна, че няма невъзможни неща.

А после срещнах и Златан. Мъжа мечта! Красив, умен, забавен. И не близва алкохол. Почти. Беше добил популярност от тандема Пийняците заедно с бившия си колега Митко. Отне ми доста време и усилия докато се срещна с тях лично, но търсенето определено си заслужаваше! Какви мъже, какво нещо! Вместо обаче те да ме черпят, както се прави на първа среща, се наложи да им купя бира, за да ми разкрият загадката с анти-конти.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Срещата ми с тези невероятни личности ме обогати дълбоко. Но щастието, което изпитах при повторния си сблъсък с тях е повече от неописуемо. Това наричам аз съдба! Две години по-късно срещнах отново Златан. Познайте къде? Разбира се, че на Слънчев бряг. Защото, цитирам: „Лятото, парата е на Слънчака!“.

 

Дойде ред и на най-колоритната сред всички скандални личности, а именно моя Самурай! Той е на 57 години. От Белгия. Запознахме се докато гостуваше в един от хотелите, в които работех лятото. Той говори португалски, фламандски, френски, немски, английски и испански език, а в момента учи и японски. За това не спи в понеделник вечер. През останалото време спи по 2 часа на денонощие – по един между двете си работи. Денем е мияч на коли, нощем – правач на лекарства. Поради недостиг на време, спи в колата си. Където също яде и реално живее. Междувременно смахнатата му съпруга и още по-смахнатата му тъща живеят в луксозно жилище в Антверпен, което той е купил и поддържа. Те не работят – имат си истински самурай на разположение все пак!

2014-09-23 17.07.01.jpg

Та, самураят беше моят Бог по време на престоя ми в Белгия. Почти всяка неделя ме взимаше с кола и ме водеше при лейдитата, където прекарвах целия ден, наслаждавайки се на вкуснотиите, с които ме черпят. Винаги когато имах нужда от помощ му пишех СМС с текст“Самурай“ (по негово предложение) и той буквално долиташе. Самураят ми беше като баща. Той винаги ми даваше торби с лакомства и някой друг еврак. „Ти си моя дъщеря и искам да се забавляваш и наслаждаваш на престоя си в Белгия!“. Основах фонда „Самурай“, който ще финансира и веселбата по повод 22-годишнината ми. Като за финал ще добавя, че дори плати онова гадно „плюс едно кило“ на летището на моята съквартирантка, защото приятел на приятел е и негов приятел. На всеки пожелавам по един самурай в живота!

И може би защото, каквото повикало, такова се обадило или просто защото майка Кундалини отвори една порочна чакра на скандални запознанства в моя живот, те продължават да се сипят като дъжд и да правят битието ми цветно и различно. НАМАСТЕ!

Публикувано от Piralkova Travels

пътешественик, мечтател и детски учител, лудо влюбен в живота и цветовете на света

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: