Родопите са магически, Пирин – магнетичен, Черноморието – интересно. Но нищо не може да се сравни с прелестите на Югозападна България. Там природата е жива, дива, красива, приканващата те да се доближиш и да я обикнеш. Енергията е притегателна, силна и зареждаща. А времето – несъществуващо понятие. Просто защото Югозападът е приказно безвремие, което те кара да се потопиш в зелените му прегръдки и да забравиш напълно за целия друг свят и неговото случване.
Пет дни в Югозападна България биха ви накарали да се влюбите в нея. Но това няма да е от онези кратки и променливи влюбвания, а дълготрайно, истинско, силно. Защото това е не просто място, а история, енергия, усещане. Вълнуващо преживяване, отвеждащо те в един зелен рай, покрит със скали и докоснат от божествени ръце.
Отидете в югозапада и си подарете приказно безвремие, което дълго ще помните. Там ви очакват прекрасният Рожен, симпатичният Мелник, магическите Рупи, слънчевият Сандански и какво ли още не. Само идете, няма да съжалявате дори за половин секунда.
Ако имате познати в някое селце в този край на родината ни – идете им на гости и се оставете в техни ръце. Там хората са повече от гостоприемни. За тях понятия като притеснение, неискреност и престореност не съществуват. Те са мили, учтиви, усмихнати, добродушни и най-вече забавни. Щуротията им е несравнима, но повече от очарователна. Семействата са семейства, а ценностите – ценни. Трапезите – претрупани, а сърцата – отворени.
Имате ли късмета да познавате поне едно югозападно семейство – никога няма да можете да опишете другиму тяхната безкрайна душевност, прекомерна енергичност и неподправена непринуденост. Зарядът, който носят когато са заедно може да се сравни само с непрестанно изригваща феерия от цветни характери, лудашки истории и особена любов. От оная странната, неразбираема, но повече от истинска.
Ако пък нямате подобна възможност, отседнете в Петрич. Нека той бъде центърът на нашето пътуване, което започва сега, но продължава когато наистина потеглите натам. Градчето се намира на 188.72 км от столицата, и се е стоварило в непосредствена близост до Гърция, която може да бъде още едно от набелязаните места за виждане. Петрич е роден през V-VІ век преди н.е. под името Петра в местността Рупите, намираща се на 7 км от него.
Рупите е защитена местност на 2 км от с. Рупите, в източното подножие на изгасналия вулкан Кожух планина (281 м). Възвишението е изградено от вулканични скали. Там е прочутият Храм Св. Петка Българска или храмът на баба Ванга, който ми е набор (сиреч – роден през 94-а).
За това райско късче земя пророчицата баба Ванга казвала, че е наситено с особена енергия. А Пиралкова днес го потвърждава. Дали защото точно тази женица е живяла там, или понеже под тези земи още все се случват разни природни процеси, Рупите обезателно са най-високо енергийното място в България.
Отидете там и останете поне няколко часа. Насладете се на безбрежната красота, потопете се в неземнат атмосфера, усетете Чудото.
Отделете си един ден за Мелник и Рожен. Те заслужават (н/в)ашето внимание. От Петрич до Мелник по земя се стига за 26.77 км, а по въздух – за 20,85. Зависи дали сте от летящите таралежи.
Мелник се намира в планинския район в югозападните поли на Пирин планина. Разположен е на 437 метра надморска височина и е известен благодарение на скалните пирамиди, в чийто скут се е сгушил като уморено дете при своята баба. Той е най-малкият град в България, известен с Градския исторически музей и Кордопуловата къща.
На 7 км от Мелник се намира чудноватото село Рожен, известно заради Роженския манастир. Той се издига малко над селцето, гордо наперил нос, защото знае, че има защо. Скалите и зеленината са неразделна част от цялостната картина в местността, а спокойствието и очарованието – гарантирани подаръци от Рожен.
Може да звучи странно и надали ще срещнете подобни думи в някой туристически сайт или пътешественически блог, но – задължително посетете следните малки села, потънали в чудото на Югозапада. Започваме с Марикостиново – едно от по-големите селца в района, където може да си подарите зареждаща и освежаваща разходка насред житните нивя и величествени панорамни гледки, които те дебнат на всяка крачка.
Веднага след него ви очаква и Марино поле. Мъничко, но уютно и симпатично местенце, което от едната си страна разполага с обширни поляни, подходящи за разходка тип „залез слънце“. От другата си страна пък предлага хълмчета, чукари, скали, треви и всякакви други красоти, съчетани в магическа природна симбиоза.
След Марино поле, тръгнете към Гърция и отбийте в село Враня. С малко повечко късмет и въпроси към местните ще се ориентирате за пътя към параклиса Св. Дух. Пътят е черен и само една Лада би се справила подобаващо с превоза ви. Патриотично издигнат високо на един хълм, храмът се намира в такова място, че накъдето и да погледнеш виждаш величествени планини и безкрайни поля. Ако сте компания, може да си направите пикник или скара, защото местните са се погрижили да има пейки, маси и навес.
А накрая посетете Самуилова крепост. Средновековна крепост, разположена между планините Беласица и Огражден в Ключката клисура. Намира се на хълма Куфалница, разположен на десния бряг на река Струмешница.
Построена е по време на управлението на цар Самуил и е изградена върху основите на тракийско и ранно-българско славянско селище. На 5 километра от крепостта има един Ключ, който е село.
Хората казват, че там са кацали извънземни. Аз не им вярвам, но вие може да отидете и да ги попитате. Кажете после какво е станало!
Отидете в този (не)земен рай. Подарете си приказно безвремие. Насладете му се. А после кажете дали ви е харесало.
