Цвят, колоритност, бохемия – с една дума Португалия

Болезнено артистична, ударно цветна и безбожно темпераментна, Португалия впечатлява със своята енергия и чар още преди да си я видял на живо. Първата среща с нея може преспокойно да се опише като „любов от пръв поглед“. Притежавайки модерността и динамиката на съвременния западно-европейски град, умело овкусени с бохемията и екзотиката от близостта с Мароко, Португалия грабва сърцето ти веднага след запознанството ви и те отвежда в своя безбрежно интересен и безкрайно шарен свят. Където можеш само да се наслаждаваш. На живота, на деня, на красотата.

Спокойно разположена в най-южната част от Западна Европа, по незнайни причини Португалската република не се нарежда сред най-баналните и ежедневно засипвани с туристи дестинации. А определено е място далеч по-интригуващо от повечето от тях. Името на държавата произлиза от град Порту, намиращ се на делтата на река Дуеро. В древни времена градът се е казвал Cale (от гръцки – „красив“). Бил е важно пристанище, наричано на латински Portus Cale, което в Средновековието се е превърнало в Portucale, а по-късно Portugale. Официалната им религия е католическата, а официалният език – португалски. Не испански, а португалски. И двата определено не са близки като българския и сръбския.

Директните полети София – Португалия са факт от няколко месеца. Не са особено евтини, но пък са по-удобен вариант за хората, на които им е проблем да се прекачват и да сменят различни превозни средства. На мен обаче ич ми не е, за това съчетах ходенето си до тази екзотична държавица с посещението на испанската столица а.к.а Мадрид. Оттам до Лисабон са около 7 часа с рейс, които преспокойно се проспиват за една нощ.

Обезателно трябва да спите на място, на каквото попаднахме ние. Уж се води хотел, но по-скоро е хостел. А най-точно бихме го определили като място, наподобяващо долнопробен кубински хотел, където може да отпразнувате сребърната си сватба, изцяло потапяйки се в португалската странност, колоритност и смахнатост. С малко повече късмет стаята ви може да е два на два и да разполага с един брой спалня и два броя нощни шкафчета. И нищо, че няма да може да се разминавате от теснотия – важното е, че на стената ще има огромна плазма. Ако обаче сте балъци (като нас) на втория ден ще ви преместят в друга стая, вероятно номер 1. А тя, както предполагате, ще се намира извън „хотела“, след като прекосите псевдо дворчето, под едни стълби. Стените ще са облепени с плочки и десетки картини на цветя, скосеният таван ще създава илюзията, че сте в кутийка, а множеството мебели, нескопосано поставени по средата на стаята ще ви карат да плачете от смях. Важното е, че е чисто, топло и сигурно. Другото е само за чар.

 

Лисабон е мястото. Толкова динамично, събитийно, диво, а същевременно спокойно, предразполагащо и лежерно. Модерно и историческо, разхвърляно и подредено, снобарско и бохемско. Криво, различно, нестандартно. Стръмно, разчупено, особено. Пъстра феерия от цветове, темпераменти и звуци, които те потапят в един илюзорен свят на опиянение, задоволство и наслада.  Предложението ми за ден номер 1 в Португалия е – разходка из Лисабон, съдържаща следните съставки – Кащелу ду Сау Жорж или Замъкът на Св. Георги, възвисен на най-високия хълм в сърцето на столицата, най-стария исторически квартал Алфама,  площад Маркиз Помпал и за десерт квартала Белейн с манастира Жеронимуш и  замъка Белем. Поради разположението на Лижбоа върху седем ниски хълмчета до река Тежу е истински впечатляваща гледка.

Ден 2 – Пътешествие до Синтра – градчето на замъците. С влак се стига за не повече от час, а после трябва да хванете рейсче, което да ви закара до замъците, които сте си набелязали. Ние се спряхме само на един, но определено най-впечатляващият и пъстър. Червено-жълтата фасада на Pena Palace моментално ни привлече, защото все пак „луд на шарено се радва“. Дворецът грабва окото с искрящо пъстрите си цветове и кули. Рожба е на Фердинанд Сакс-Кобург и е започнат през 40-те години на 19-и век. Изграден е върху останките на манастир, а масонски символи може да се видят из целия дворец. Градината му е огромен парк, който си има къщичка за отдих от двореца за висшестоящите, множество езерца и полянки, по които спокойно си крачат овчици, козици, зайци и тям подобни животноподобни. Препоръчвам с три ръце Синтра и Пена!

Ден 3 – Да се потопиш в Лисабон. Една разходка не е достатъчна да се види дори половината от най-забележителното на града, затова си организираме втора. Набелязваме си цели – асансьора Elevador de Santa Justa, построен от чирак на Густав Айфел и сгушен на пешеходната търговска улица Аугуста, музеят на гвардейците, арт кварталът Байро Алто и десетки панорамни гледки от площадките и терасите на Лисабон, които те оставят бездиханен за повече отколкото е здравословно. Гледките наричат мирадорос и са най-запомнящото се преживяване от града и перфектният начин да посрещнете залеза. Ако имате артистични пориви може да създадете собствена балетна трупа и да измислите първият си съвместен танцов проект. Повярвайте ми – толкова ще се вдъхновите, че вероятно няма да може да спрете да танцувате. В нашият случай – музиката бе с поп фолк мотиви, а движенията – повече от нелепи. И все пак спомените винаги ще топлят сърцата ни.

Ден 4 – късче от рая на име Кашкаиш. Богаташко предградие, което обаче няма нищо общо със столицата. Колкото Лисабон е бохемски, разхвърлян, първичен и див, толкова Кашкаиш е лъскав, класен, подреден и брилянтен. Скъпите имения те остават бездумен, а малките павирани улички, окичени с цветя носят нотка португалски полъх. И все пак най-кашкаишко си остават палмите, яхтите и скалите. Ах, тези скали! Като актракция за денят ви там може да си организирате обяд в мола с гледка над Кашкаиш. И да се почувствате като Rich kids of Cascais, въпреки че сте Poor kids of Sofia.

Ден (последен) 5 – Да отскочим до другия бряг! Хващаме ферибот за 2 евра и 50 цента, опитваме да не повърнем по време на 9-минутното пътуване и се озоваваме в градчето точно срещу Лисабон. Там времето е спряло. Всичко е такова, каквото е било преди 50 години, а цялостната атмосфера напомня за соц град тип Пирот от нашенско сръбско. Няма какво да се види освен статуята на Исус, която е реплика на тази в Рио Де Жанейро. Мостът, който свързва двата града пък е копие на този в Сан Франциско. Като цяло доста обичат да копират португалците, въпреки че имат уникална по рода си архитектура и редица неповторими сгради и забележителности. Хапвате по едно десертче ПАШТЕИШ – купичка от бутерка с крем карамел в средата и се връщате да се сбогувате с Лисабон. Или по-скоро да си кажете „До нови срещи“. Понеже веднъж видели го, ще искате да се върнете. Неведнъж.

 

Публикувано от Piralkova Travels

пътешественик, мечтател и детски учител, лудо влюбен в живота и цветовете на света

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: