За спомените от детството. Онова истинското.

Всяко детство носи своя собствен полъх на магия и аромат на приказка. Нашето обаче е малко по-специално. Детство последна генерация необлъчено от смартфони и независимо от Фейсбук. Години на безгрижно безвремие и криеница до стъмване. Моменти на искрено щастие и непринуден смях. Спомени с дъх на лудашки игри и неуморно тичане. Коледи с дядо Коледа и лета на село при баба. Сутрини с аромат на мекици и вечери с приказки за лека нощ. Детство с главно Д.

18485500_10213061774004900_418181512723456436_n

Будехме се с Том и Джери и Диди и Декстър от Картун Нетуърк, а в събота и неделя с вечния „Кой е по-по-най“ на Бате Енчо. Колекционирахме листчета с ликовете на Ракиши, Джон Сина и Скалата, защото Кеч-а си беше класика. Често братята и братовчедите прилагаха част от хватките върху сладките си сестри и братовчедки. Момичетата събирахме салфетки и си разменяхме менкащите, които бяха или много грозни, или просто повтарящи се. Дъвчехме дъвки ТУРБО, които малко по-късно бяха изместени от киселите ШОК. Най-честият подарък за без повод бяха Киндер стикчетата с усмихнатото белозъбо момче на кутията им, а Киндер сюрприз яйцата си бяха най-големият кеф.

18528014_10209537593896859_3123849507184342289_n

Следобед с нетърпение включвахме телевизора заради „тръгва детския влак, приказният чудак“, който “ запъхтян лети към далечни страни“. Той ни затрупваше с чудатите вълшебни приказки, които всяваха у детските ни главици странно смесица от чувство на екстаз и уплах. ФОКС КИДС следобед от 4 беше другият хит със своите Звездни рейнджъри. Когато не бяхме пред цветните кутии, които ни пренасяха във вълшебни и магически светове, сами създавахме собствени такива. Навън, с другите деца, играейки на Стражари и апаши, Садже и Народна топка. Криеницата обаче беше най-добрата игра. Безсмъртна, интересна и винаги повече от вълнуваща.

11046333_10204726851111296_8166794695044583472_n

Играехме на карти Ю-ГИ-ЙО и събирахме лепящи картинки от кроасани Чипикао. Затапвахме се един друг със заплашителното „Който си го вика, на себе си го вика“, а „онче бонче, счупено пиронче, риба щука, махай се оттука“ решаваше всеки сложен казус от неюридическо потекло. Чертаехме на асфалта дама с тебешир и подскачахме на ластик. Прекарвахме летата на село, дишайки чист въздух и изкарвайки наяве най-първичното, искрено и непринудено от детските си души. Забавлявахме се искрено и живеехме като деца. Имахме детство-приказка, за което нашите деца само могат да мечтаят. Ако успеем да им дадем макар и малка частица от нашето, това би била истинска магия. А дотогава…не губете детето в себе си. :)(:

 

Публикувано от Piralkova Travels

пътешественик, мечтател и детски учител, лудо влюбен в живота и цветовете на света

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: