Да отскочиш до Рая

Какво правихте уикенда?

-Бях в мола, малко на пазарче.

-Аз пък се отдадох на грижи за визията си.

-А аз си почивах пред телевизора с малко шоколад и чипс. Ти какво прави, Иве?

dav

-Ами, аз…аз бях в Рая. И не – сега не се връщам от отвъдното, но пък наистина се чувствам преродена. Но как да ви опиша нещо неописуемо? Трудно е да разкажеш на необичал как гори любовта, нито на имал какво е да нямаш. За това не знам дали и мен ще разберете…

dav
Райското пръскало отдалече

Там горе – в планината, не е като тука долу – градски. Там е друго, райско. Там не знаеш що е пошлост, подлост, фалш. Забравяш за нищожните проблеми. Не е важно колко си богат, нито кой си и защо си. Важно е да гледаш със сърцето си, да чувстваш всеки миг неземен. Там е друго, някакси различно. Но докоснато, погалено от Бога.

dav
Свобода в прегръдките на Балкана

Горе въздухът е чист, прекрасен. Гледките оставят те без дъх. Мислите подреждат се сами, а думите не винаги са нужни. Хората не са човеци,  те са богове в облици човешки.  Там ходиш бос, но пипаш небесата. И всички са наравно – без начален старт. Там всеки дава ти по нещо. Ти  подаряваш някому усмивка, друг ръка подава ти отсреща.

IMG_20190615_201845

Там няма искам, дай, а само – щастие, сърдечно. И сам да си, никога не ще си сам. Защото самотата не е там позната. Планината има своите чада, а те – обгрижват я, по майчински – с милувка. Там няма той, ни тя, ни те, а само ние – в (с) планината.

IMG_20190615_202113

Но всичко хубаво си има своята цена – затуй да се потрудиш трябва, не е лесно. Гледките не са на равното, пред блока, някъде в града – те са горе, близо до небето. Да си ги заслужиш с пот и труд, изискват те. Но отплащат ти се десетократно. А  стигнеш ли ги тях веднъж – забравяш кой си и какъв си и за що бленуваш. И чувстваш нещо магнетично. Магическо, красиво, електрично.

IMG_20190615_202028

Там горе няма болка, ни тъга, ни срам, погнуса, а само райска топлина. А тя е в теб, над теб, около ти и впива се във всяка твоя клетка. Забравяш куче ли си, котка ли, човек, маймуна. И само чувстваш, дишаш и усещаш. Започваш да се рееш из мечти прекрасни, да сънуваш сън с отворени очи. Там няма аз съм, ти си, той е. А само рай и красота безбрежна.

IMG_20190615_153455

Скалите гледат те студено, но това е татковият поглед знай. Той иска само да те пази, да те милва с бащина ръка. Горите палаво отзад надничат, сестри са твои те. Игриви, млади и зелени вечно, ще искат да играеш с тях ти вечно. Небето гледа те отгоре, но близо е – тъй близо е до теб. Там твоите деди се крият, но пазят те във всеки час.

IMG_20190615_121811

Слънцето те гали нежно, като майка – напомня ти, че някой все ще мисли си за теб. А вятърът подухва леко, донася полъх свеж. Той твой другар е верен, но в дружбите все има облак чер. И нацупи ли се той, уж леко – може да те нарани до кръв зловещо. Пази се – напомня ти Балканът – защото още гледки чакат те навред, човеко.

IMG_20190615_120519

Аз бях в Рая, да. В Балкана. В Стара планина. И там в центъра на нещо свято – родих се, слях се с планината аз. Ще кажете – тя луда е, не слушайте я нея. Ала връщане назад няма вече. Сърцето си оставих горе в рая, без да искам. Защото любовта никога не пита. А тази обич към планината – тя вечна е, неземна, лека. При нея няма ни кавги, ни сълзи, ни раздели, а само – радост, топлина, блаженство. Любов към всяко късче земен рай – какъвто е България за мене…

п.п Ако сте планинар човек, знаете къде е рая. Ако ли не – хванете влака за Калофер, качете се на стоп до местност Паниците и оттам следвайте маркировката за хижа „РАЙ“ – ако сте средно пристрастен към шоколадови изделия човек, който обаче тренира редовно, няма да ви отнеме повече от 5 часа с достатъчно спирки за наслаждаване на дъхоспиращите пейзажи по пътя.

dav

От райската поляна, лесно може да стигнете до Райското пръскало – най-високият водопад на Балканите със своите 124 метра ръст. А долу – сгушен е Джендема (от турски АД) и гледа нагоре – към РАЯ, където лесно можеш да си ти. Балканът крие много красоти, а от теб се иска само да му се довериш. Оттам насетне той си знае работата.

dav
Пълно щастие

 

 

 

Публикувано от Piralkova Travels

пътешественик, мечтател и детски учител, лудо влюбен в живота и цветовете на света

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: