Piralkova Travels

Ой, Ирине, мой Пирине! Мразя те, задето толкоз те обичам! Срещнах те преди години и от пръв поглед влюби ме в тебе. Без дъх, без думи ме остави. И обещах си да се върна. И ето, днес аз идвам пак, за да те видя. Заварвам те все тъй изумително красив, все толкова очарователно прекрасен. И думи диря да те нарека – божественост, величие, магия.

О, Пирине, как се описва неописуемото, кажи ми! Как се разказва за магнетичността и страхопочитанието, които излъчваш? За бездиханието, което в мен оставяш. С какво си толкова различен от другите планини, не зная. Но има нещо, дето те прави по-специален. Когато човек е с тебе, сякаш пие без да има главоболие, обича без да го боли и се пристрастява, без да иска да спира. Защото си опиат, който носи „приятния гъдел да гледам как горе небето синее, приятния гъдел, че още живея, че още ще бъда“.

Да бродиш из Пирин може да се сравни с любовта. Оная пламенната, изпепеляващата, обсебващата. Любов, която те прегръща силно без да те задушава. Закриля те бащински и те вълнува до полуда. Носи ти приятната възбуда на влюбването и те кара да оценяваш мига и сега-то. А да идеш в тази планина, за да посрещнеш първия юлски изгрев и да чуеш магическите приказки, който Пирина ще ти разкаже е емоция, която трябва да се изживее.

Два дни са предостатъчни да се наситиш на пиринското величие и да оставиш цяло парче от сърцето си в прегръдките на планината. Започваме от хижа Безбог – разположена в подножието на връх Безбог край Безбожкото езеро на височина 2236 метра, тя грабва с непрентенциозния си чар още на мига. Една от легендите за името й разказва за върховния Бог на славяните на име Перун и бог Бес, който обичал дъщеря му. Той се опитал да открадне красавицата, но бил затрупан с камъни. Купчината седи там и до ден днешен.

Продължаваме напред към Поповото езеро, което е най-голямото и най-дълбокото езеро в Пирин и носи заедно с това интересна история за името си – по време на турското иго Башибозуците идват да колят българите, но един Поп скача в езерото, за да не умре от турска ръка. В средата на езерото има зелено островче, на което казват, че е неговата изплувала килимявка.

Идват на ред Самодивските езера или още наричани Краледворски – малка група от три езера в Северен Пирин. Според народната митология Бог Перун имал осем игриви и красиви дъщери, които често слизали по ливадите да слушат омайните свирни на овчарите, с които се заигравали. В мига, в който Перун разбрал за това, разгневен, ги превърнал в самодиви. Те заплакали, а от сълзите им се родили езерата под върха на планината. Подминаваме върховете Демирчал и Безименния и продължаваме към Момин двор. Разбираме, че когато юруците дошли да стягат раята по тези земи, се влюбили в пиринските прелести и останали тук да пасат своите стада, а оттам започнали да кръщават и върховете.

Запознаваме се с 2723-метровия Момин двор, от който се разкриват неземни панорамни гледки и поемаме към Тевното езеро. Онова райско кътче, което се крие в сърцето на Пирина и допуска до себе си само тези, които наистина го желаят и обичат. Тевно езеро за мен е най-милото, най-прекрасното, най-божественото кътче земя, което съществува. Сгушено в прегръдките на Пирина, то е скрито и труднодостъпно. Но именно това го прави толкова чудно и магическо. Там няма напрежение, шумотевица, навалица от хора. А само спокойствие, красота и любов. Към планината и към живота.

Прекарваме магически красива и по планински романтична вечер под многозвездното пиринско небе и посрещаме първоюлския изгрев на връх Валявишки чукар. И макар,че тази среща на Юли с Пирина носи ледено студен полъх, който не наподобява лято по никакъв повод, все пак е дъхоспиращо прелестна. Кралевият двор с двете си порти ни се изпречват победоносно, а малка и голяма Каменица ни очакват трепетно. 2822-та метра скалисти прелести на 5-ия по височина пирински връх ни остават бездиханни, а величието на планината краде во веки сърцата ни. Връщаме се до заслона за бърз обяд по планинарски и е време да си кажем чао с Пирина. Чао, до нови срещи, любими Пирине!