Piralkova Travels

Има едни магически места, които се засламчват в сърцето ти и никога не си отиват. Места – емоции, които носят полъх на щастие и дъх на безгрижие. Такива, които топлят сърцето ти с аромата на детство, селска идилия и безбрежен уют. Такова място за мен е моето село Ярлово.

Местоположение

Сгушено в прегръдките на Витоша и удобно разположено в Самоковския край, то гордо гледа към величествената Рила. Удобно разстлано на 40 км от столицата, полегнало в южните склонове на Витоша, то прави впечатление още при първа среща. От запад му маха планината Верила, а през него минава река Палакария, извираща под върха Ярловски Купен. Ярко темпераментно и закачливо романтично, то грабва със своя непрентецизен чар и те приканва да се запознаете.

Ярлово е достатъчно малко, че да ти е спокойно и уютно да си там, и достатъчно голямо, че да има какво да се прави. Има си не един, а няколко магазина, та дори и кафене и кръчма. Всички приятно полегнали в центъра на селото, или по нашенски казано “на мегданьо”.

Същинското (не)културно средище на селото, където всички се събират на лаф моабет и сладичко си пийват аперитивче, разведрени от екзотичните поп фолк ритми, а бабите седят закачливо отстрани и страстно одумват младежта. Мястото, на което се случва всичко, по всяко време. Животът ври и кипи, и винаги има какво да се каже и покаже.

История

През 1515 г. в турския регистър името на селището е Ярлова, като произходът му е старославянски. Образувано е от мъжкото име Ярло, като първоначално името е сакрално и с него се обозначава божеството Яровит, който е син бога на огъня – Сварог.

От селото произлиза и небезизвестната фамилия Пиралкови, която може би сте чували вече. Баба ми разказва, че името идва от думата ПИРАЛКА, която е представлявала уред за пране, използван на реката.

Религия

Религия в Ярлово е православно християнство, като селото има две църкви — стара, която е полувкопана, и нова на име „Света Неделя“. Разположена в центъра на селото и осветена през 1906 г.

Култура и събития

Събитието на годината, разбира се е събора на селото или СБОРА, който се случва последната неделя на август. Провежда се в центъра на селото сиреч на мегданя и всички жители на селото и техните роднини и приятели трепетно очакват това културно мероприятие цяла година. Картинката е повече от ясна – скара, бира и музика, поднесени посредством колоритност, непринуденост и народна култура. Настроението е празнично приповдигнато , очите греят от щастие (или ракия) и всичко се случва на фона на български народни ритми, които в по-късните часове се сливат с поп-фолк мотиви.

Дълги години паралелно с гореспоменатото мероприятие, се случваше и по-мащабна версия на събора, провеждаща се в местността Шарена църква. Там, сред житните нивя и златните поля, се събираха хора от съседните села и веселбата беше много по-голяма, шумна и тържествена. От Ярлово тръгваха няколко камиона, в които младежта се накачулвахме заедно и поемаше към забавата.

А днес моята баба с блясък в очите и носталгия в сърцето, пламенно ми разказва за далечните години от младостта си, когато цялото семейство се събирали в каруцата, грижовно постлана с най-хубавата цветна черга. Момите били с цветя в косите, а всички членове на семейството – в най-хубавите си одежди. Така отивали на Шарена църква, където цял ден се вихрели в хора докато им отмалеят краката.

На Петковден пък малък събор, който се случва в местността „Бабина кория“ при лековития кладенец и параклиса „Света Петка“ – едно от местата, които обезателно трябва да видиш в селото, ако случайно си попаднал там.

А на Йордановден жители на селото се събират в местността Светогомитра над селото и се пали огън от хвойна, който се прескача за здраве. В същия ден обаче най-важното случване е на Петревия мост, където ергените избират момите, които са си харесали и заедно скачат в студените води на Палакарията.

Легенди

Както за всяко място в България, и за наше Ярлово се носят различни легенди. Ще ви запозная с любимата си. Преди много години, още по Османско владичество, минерални води извирали на Ярловска земя. И тъй като турците много обичали топлите минерални басейни, а на ярловци не се нравела много тяхната компания, местните запушили с овча вълна местата, от които извирала водата и така тя отишла чак до село Белчин. Където днес може да отидете на басейн.

Символите на Ярлово

Емблематичните неща, хора и места правят селото това, което е. За мен това са кръчмата, където се пие и пее до ранни зори, заведението „Здравец“, където спиртните напитки се консумират от 9 сутринта, Бента над селото, където като бях малка младежите, които ме харесваха ме взимаха на ръце и потапяха под водния чучур, чешмата на площада, в която има някакъв неописуем чар, къщичката, за която като дете нашите ме лъжеха, че там живеят Снежанка и седемте джуджета, ламарината с леля Бойка и магазинчето на леля Англелина и сина й Гошко.

Ярлово е едно симпатично, уютно и очарователно селце, което си заслужава да видиш. Иди там и се потопи в селската идилия. Разходи се по уличките и срещни бабите, които ще те питат „А ти чио си бре, дете?“, изкъпи се под Бента, наджапай в реката, купи си аперитивче от площада за лев и трийсе, изчакай козите и кравите да си дойдат от паша и после си иди. По-щастлив. По Ярловски.