В края на 2019 година ветровете ме отвяха в снежните прегръдки на Рила планина. Да изпратя старата година и да посрещна новата в обятията на планината беше отдавна запланувана мечта, която си заслужаваше чакането.
Тогава си спомних думите на една моя позната, която ми каза преди време: „Докато не започнеш да бродиш из планината зимата, няма как да я обикнеш напълно.“ Мислех си, че преувеличава и говори глупости, а планината зиме продължаваше да ми изглежда просто опция за зимен спорт до деня, в който…
До деня, в който се докоснах до бялата магия на зимната планина. Преди две години се влюбих в планината, а в онзи ден я заобичах истински, докосвайки се до снежните й прегръдки. Отдавайки се на магията й.
Първият ми зимен преход не беше нито много тежък, нито много дълъг, но за сметка на това бе осеян с много предизвикателства по пътя. Тръгнахме от паркинга на лифт Паничище доста по-късно отколкото трябваше. И пак казвам…планината не е за подценяване особено зимата. На всичкото отгоре не знаехме пътя към хижа Скакавица…
След час драпане в гората, хванахме грешната пътека. След като се усетихме, излезнахме на ски пистата, където лазихме на 4 лапи, понеже краката ни затъваха до колене. Влизайки отново в гората, взе да се стъмва и като по чудо след общо 3 часа мъки, намерихме хижата. Господ пази лудите!
Хижа Скакавица ни посрещна топло и гостоприемно, а след 3 дни в нея, на нас не ни се искаше да се разделяме с нея. Част от сърцето ми остана там горе! Знаете ли, че Скакавица е най-старата хижа в България? Изградена е в периода 1921-1922 година от членовете не туристическо дружество „Дупница“.
Намира се в местността Скакавишка долина в подножието на връх Кабул в Северозападна Рила на 1876 метра надморска височина. Хижата разполага с две сгради – стара и нова, като старата е мъничка, но все още активна, а новата – има капацитет 100-ина легла, ресторантче, баня и библиотечка с топ гледка.
В близост до хижата се намират водопадите Малка и голяма Скакавица, като и двата са на около 30-ина минути разстояние от нея. През зимата гледките по пътя са смразяващо красиви, като имайте предвид, че големият водопад е по-леснодостъпен и до него се стига по равен участък, докато до малкия се стига след голям и стръмен наклон. Но гледката горе си заслужава премного!
За мен престоят в хижата беше повече от специален, защото взех много важни решения за бъдещето си, вслушвайки се в ритъма на сърцето си благодарение на силата на планината. Освен това за мен това зимно приключение беше първото по рода си, а новата година посрещнах дарявайки на хижата и нейните гости собственоръчни направени с много любов питки и банички.
Това беше една същинска зимна приказка, приказка с щастлив край.
