Самолетни неволи

Човек е човек, когато пътува. Пиралкова е Пиралкова, когато й се случват нелепости. Особено докато пътешества. Представям ви своите ТОП 3 на самолетни неволи, които граничат с трагикомизъм, но въпреки това прокрадват блажена усмивка на лицето ми, когато споменът ми за тях изникне в съзнанието ми.

Номер 3: полет България – Литва

Когато ти предложат да си ръководител на екип ot тийнейджъри по време на Еразъм проект в чужбина, по-добре помисли преди да се съгласиш. Както Пиралкова за пореден път НЕ направи. Нека й е, като ще се прави на отворена! Аман! Да започнем от това, че може да се окаже някой от групата да е забравил документа, с който родителите му удостоверяват, че го пускат да лети сам извън България. След като се наложи половин час да се пазариш с пътния патрол, някак си, на магия може да се качите в самолета за Варшава и да потеглите. До, Полша, където има прекачване, а вашият полет е със закъснение. И започва едно тичане из летището с групата непълнолетни, които са по-бетер и от децата в трети клас. Ти тичаш, те тичат, гледаш дали са в правилната посока, един пада, друг става, на трети му прилошава. И когато се качвате в самолета за Вилнюс си казваш: „Никога повече, Пиралче. Никога повече.“

Номер 2: полет България – Швейцария

Ако нещо не трябва да се случва, то не трябва да се случва. И ако всички знаци на съдбата ти го крещят, не им се съпротивлявай. Е, аз го направих, за което, разбира се, ми се върна тъпкано. Та, приятели, поех на едно пътешествие, на което не трябваше да поемам. И го знаех и го чувствах, но си стегнах багажчето и се качих на самолетчето. Трябваше да летя София – Цюрих с прекачване във Виена. Само дето се оказа, че нямам бордна карта за втория ми полет. И това се усетих чак след като вече бях на седалката в самолета. Но това да ми беше проблемът. Във Виена не само, че се прекачвах от самолет на една авиокомпания в такъв от друга, но имах „цели“ 15 минути между двата полета. На който лети често, му е пределно ясно, че само слизането от един самолет ти отнема поне 10 минути в най-добрия случай. За това, когато кацна самолета, още докато рулира, аз вече бях на входната врата, готова да изскоча от превозното средство. Стюардесите учтиво ме помолиха да седна, а аз се направих, че не ги чувам и когато се отвори самолетната врата, започнах бясно да тичам. Дотук добре, НО.

Едно голямо НО. Бях на паспортния контрол, а вече разполагах с едва 8 минути. В бързането си забравих личната карта при чичко полицай и докато се върна, загубих още 2 минути. Времето летеше, а аз не откривах гейта си. По ирония на съдвата беше в другия край на летището. 2 минути до полета. Знаех, че нямам шанс, но тичах със сетни сили. 1 минута до полета – стигам на гейта, червена, запъхтяна и обляна в пот. Самолетът като по чудо, още не е излетял. Започвам да крещя от щастие. Хората ме гледат. Аз отивам да обясня защо съм без boarding pass, когато ми казват: „Не се тревожете, обадиха се по телефона от България и ви уредиха бордна карта. Даже ви я принтирахме. Заповядайте и лек полет!“ Тук ще запазя в тайна кой какво е направил и само ще кажа в обобщение – Господ пази лудите!

Номер 1: полет Мексико – Америка

Лято 2017 бях на бригада в Щатите, изживявайки американската мечта на всеки български студент. След 3 неуморни месеца работа на 4 места, се отдадох на 16-дневно приключение из Америката, тръгвайки от Източното крайбрежие, минавайки през Мексико и завършвайки на Западното крайбрежие, по време на което успях да посетя 5 щата и няколко мексикански града. На връщане от Мексико в Щатите, обаче, ме сполетя поредната нелепа самолетна неволя, за която този път нямах никаква вина. Забравих да ви спомена, че реших, че е много разумно да обикалям из Америка сама, в което се убедих, че не е така още на втория ден.

Та, кацам в Охайо, откъдето ще летя към Лос Анджелис, но…жената от паспортния контрол решава, не само, че съм с фалшив паспорт, но и че съм мексиканка, която се опитва да емигрира в Америка. Нелегално. Опитах се да й обясня, че съм мургава, защото бях на почивка в Мексико, а не защото съм мексиканка. Но тя не ми повярва и те т’ва си е! Заключиха ме в някакво помещение с други нередовни пътници, които обаче, наистина се опитваха нелегално да емигрират, за разлика от мен. А аз просто реших, че това е перфектният момент да си поупражнявам не особено завидните езикови умения по испански. Не се притеснявах, първо защото знаех, че документите ми са изрядни и второ, защото следващият ми полет беше след повече от 5 часа. И си викам наум: „Е, Пиралче, ако не друго, тука поне ще ти е интересно.“ Почаках около час, когато друг служител от летището влезе и започна горчиво да ми се извинява, че колежката му е направила грешка и че всъщност документите ми са читави. Хванах си багажчето и потеглих напред. Готова за още самолетни неволи по пътя. 🙂

Публикувано от Piralkova Travels

пътешественик, мечтател и начален учител, лудо влюбен в живота и цветовете на света

2 мнения за “Самолетни неволи

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: