2020 в пътешествия

2020 година определено не беше най-приятната и свободна година, но въпреки всички предизвикателства и трудности, пред които ни изправи, смятам че ни направи по-силни, по-търпеливи и по-благодарни за всичко, което имаме или сме имали, без да оценяваме. Например – пътуванията в чужбина, от които ни лиши, за да разберем колко много свобода сме имали преди пандемията. За сметка на това ни даде прекрасната възможност да погледнем навътре в себе си, опознавайки и преоткривайки родна България и всички красоти, които ни предлага тя.

Реших да събера накуп всички места и събития, с които ме сблъска изминалата 2020, за да осъзная в крайна сметка, че всъщност не е била чак толкова лоша и неприключенска година, за колкото я смятахме всички. Хайде, пътешественици, да потегляме на приключение през местата, с които 2020 ме срещна!

            Януари

            Годината започна в прегръдките на планината. Нали казват, че е много важно как ще ти тръгне годината. Е, моято не само започна в планината, но и с приключение, което надали трудно ще забравя, тъй като за първи път правих зимен планински преход. Бях за няколко дни в хижа Скакавица в Рила планина, наслаждавайки се на красотата на водопад Скакавица, приказната бяла картина, която ни се разкриваше от хижата и малко ски за разнообразие.

            Февруари

            Вторият месец от годината успях да отскоча до село Коматево край Пловдив с цел да стана свидетел на вечното пловдивско дерби между футболните отбори Локо Пловдив и Ботев. Все пак футболните мачове носят един особез заряд, който може само да се изживее, а пловдивското дерби си е емоция, която трябва да се изпита. Имах късмет да сполуча на изключително слънчев и топъл за февруари ден, в който да се насладя на мача от трибуните на стадиона на Ботев.

            Март

            По традиция на 3 март, винаги пътуваме някъде с брат ми и приятели, за да почетем Националния празник на България подобаващо. 2020 година избрахме да идем в Панагюрище – един прекрасен възрожденски град. За съжаление окъсняхме, понеже по пътя се отбихме до Оборище и изпуснахме честванията в Панагюрище. И все пак – градът ни донесе глътката свеж въздух с аромат на патриотизъм и родолюбие, която търсехме.

            Април

            Пролетта цъфна, а аз отидох да посетя слънчевия Пловдив за пореден път. Прекарах няколко дни, разхождайки се из стария град, центъра и по-малко познати места за обикновения турист, които само някой местен може да ти покаже. Защото все пак – Пловдив винаги е добра идея.

            Май

            С разхлабването на мерките покрай Ковид, успях да направя едно прекрасно морско приключение до Царево, за да опозная по-добре Южното Черноморие.

Съчетах го с любимия Синеморец, за да се насладя на обаятелната морска енергия и величие, преди плажовете да са се напълнили с премного пишман туристи. Защото енергията и заряда, която морето носи, може да се усети най-силно, когато сте насаме с него.

            Май месец ме отведе и на друго емоционално планинско приключение в Югозападна България, срещайки ме за първи път с планината Славянка, Мелнишките пирамиди и село Влахи.

            Юни

            Юни често отскачах до езерото на Панчарево, за да се насладя на любимата си лятна водна активност – гребане с каяк. Препоръчвам я на всички софиянци, които искат да се ободрят от лятната жега.

Успях и да ида до родното село на баба и дядо – Ярлово , намиращо се в община Самоков за един освежаващ уикенд сред природата, носещ полъха на детството и аромата на безгрижието.

Отскочих и до родното село на другата ми баба – Милкьовци, в близост до Трън, посещавайки за пръв път ждрелото на река Ерма и срещайки любимите си възрастни хора от селото.

            Юли

            В разгара на лятото имах възможността да ида на прекрасен двудневен преход в Рила през язовира Калин до хижа Иван Вазов, изкачвайки върховете Винтчето, Отовица и Дамга.

За пръв път се качих и на яхта – в язовир Искър по време на моминското парти на близка моя приятелка, която се омъжи през август.

За финал на юли месец бях на басейн в Трънския край заедно с мама и сестра ми, а по пътя нямаше как да не спрем за по снимка с любимите ми слънчогледи.

            Август

            Любимият ми месец ме заведе до една отдавна мечтана дестинация – скалите на Тюленово, намиращи се на Северното Черноморие, където прекарах няколко пътешественически дни, минавайки през Балчик, Болата, Русалка и Калиакра.

След Севера дойде време и за Юга – с една уютна семейна почивка в Равда.

След морските емоции, беше време за традиционнта ски почивка край язовир Огняново, а август изпратих с поредния планински преход – този път до Рибните езера в Рила.

            Септември

            Лятото изпратих с неплануван тиймбилдинг с колегите от новата ми работа, с които бързо се сприятелихме след няколко щури дни в Слънчев бряг. Есента посрещнах с чуден преход до първенеца на Стара планина – връх Ботев, който вече бях изкачвала. Предния път обаче минах през водопад Райското пръскало, а сега – през хижа Плевен.

            Октомври

            Есента вече настъпваше с все сила, но слънчевите дни продължаваха да топлят сърцата ни. За това отделих една неделя за разходка до Лозенския манастир и върха Половрак, което е едно от любимите ми уикендни бягства в близост до столицата.

            Ноември

            С наближаването на зимата, студеното време ни настигна, но аз не му се дадох и се стараех всеки уикенд да прекарвам в прегръдките на Витоша, наслаждавайки се на свежестта на планината и откривайки нови за мен хижи като Балканити, Червената шапчица и Борова гора. Защото живея с идеята, че има нови неща и в най-познатото място, стига да искаш да ги потърсиш, да имаш смелостта да си откриеш.

            Декември

            Декември е най-коледният, семеен и уютен месец. И именно за това реших да го прекарам основно у дома, отдавайки нужното внимание, грижа и любов на семейството си и наслаждавайки се най-прекрасната и топла Коледа в живота си.

            2020 изпратих, както я започнах – в прегръдките на планината. Казах й сбогом с голяма благодарност за всички предизвикателства, пред които ме постави, защото те ми помогнаха да израсна, да стана по-силна и да преосмисля приоритете си, променяйски крайно нездравословния си и убийствено динамичен начин на живот. Благодаря ти, 2020, за всичко! Беше прекрасна.

Публикувано от Piralkova Travels

пътешественик, мечтател и начален учител, лудо влюбен в живота и цветовете на света

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: