Piralkova Travels

Разходка до хърватската столица и национален парк „Плитвишки езера“

След като доста мои познати все по-активно споделяха примамливи снимки и добри отзиви в социалните мрежи от Хърватия, реших, че е време и аз да отскоча до нея, за да видя какво може да ми предложи тя. Имах на разположение едва 2 (но пълни) дни, затова реших да заложа на столицата Загреб и на национален парк „Плитвице“, които лесно могат да се съчетаят в такова кратко приключение. Пътуването се осъществи в края на лятото – началото на есента, като температурите бяха все още доста високи.

Моето хърватско пътешествие

И сега няма да ви лъжа – това нито е най-любимото ми пътешествие, нито най-запомнящата се дестинация в моя travel list. По никакъв повод не казвам, че Хърватия няма какво да предложи или че е място, което не препоръчвам да се види, но признавам, че ако не бяха Плитвишките езера, щях да съм напълно разочарована от хърватското си пътуване. Смятам, че за източноевропейска държава цените са прекалено завишени, а повечето неща, които се пишат конкретно за Загреб – малко преувеличени и прехвалени. И все пак – лично мое мнение. Знаете, че в блога ми не хваля всяка посетена дестинация, а се стремя да съм максимално искрена за всичко видяно. Нали знаете поговорката – „Око да види, ръка да пипне.“ – ако не ми вярвайте, скачайте в самолета към Хърватска!

Един ден в столицата Загреб

Загреб съчетава в себе си модерния забързан полъх на европейската столица заедно с романтичния загадъчен дух на стария си град. За мен лично централната част на града не е нищо особено, носи лек соц полъх и дори смятам, че София е по-развита в доста отношения. Основните забележителности в централната част на града (наричана Долния град) са – катедралата „Успение Богородично“, ботаническата и зоологическата градина и площадът „Йелачич“ – това е централният градски площад, който разделя Горния от Долния град. Ако сте любител на музеите, Загреб ви предлага богато разнообразие от такива – музея Мимара, археологическия музей, музея на разбитите връзки, музея на съвременното изкуство и музея на илюзиите.

Горният град или старата част на Загреб

Определено най-приятната, романтична и красива част от Загреб  е именно старият му град, по-известен като Горния град. Той датира от XI век и е пълен с живот по стръмните калдъръмени тесни улички, заемащи първия етаж на сградите с червени керемидени покриви. Повечето забележителности на града се намират тук – между двата хълма Каптол и Градец. Това са кулата „Лотршчак“, Каменната порта, църквата „Свети Марк“, променадата „Щросмайер“, загребският фуникулер, студиото на скулптора Иван Местрович, президентският дворец „Бански двори“ и Ткалчицева улица, по която са разположени редица заведения и магазинчета за сувенири.

Национален парк „Плитвице“

Паркът “Плитвице”, по-известен като „Плитвишки езера“ е най-големият и един от най-старите национални паркове в Хърватия. Цели шестнадесет зашеметяващи каскадни езера правят парка известен с естествените си пещери и туфи, свързани помежду си с величествени водопади. Комбинацията от тюркоазените води на езерцата и ярката зеленина на растителността край тях е просто дъхоспираща. Теренът е равнинен, като през по-голямата част се редуват пътечки през гората и дървени мостчета-пътечки край езерцата.

От Загреб до „Плитвице“

Ежедневно от столицата до парка пътуват различни автобуси,  като пътят е около 130 км или средно – към 2 часа път в посока. Цените варират между 30 и 50 лв. за двупосочен билет, като билети могат да се купят както онлайн, така и на място на автогарата. Ние пътувахме с познатата ни автобусна компания Flix bus, като пътуването беше приятно, прохладно и без закъснения.

Входна такса в Плитвишките езера

Важно е да се упомене, че за разлика от национален парк „Рила“ в България, например, този парк има входна такса. „Плитвице“ е отворен целогодишно, като цените варират според сезона – през зимния сезон (от ноември до март) цената за възрастен е едва 10 евро, през април, май и октомври цената скача на 23 евро, а летния сезон (от юни до септември) билетите са най-скъпи, като цените са между 25 и 40 евро за ден.

С кое да внимавате при посещение на езерата

На първо място имайте предвид, че през активния туристически сезон – пролетта и лятото, паркът е една от най-желаните дестинации за туристите, които са в Хърватия. Тълпите от бавно пъплещи се хора определено няма как да не те изнервят и със сигурност ще ти попречат да се насладиш на разходката си. На второ място – добре преценете колко време искате да прекарате край езерата и планувайте пътуването си дотам добре  предварително, за да не останете разочаровани, че не сте видели всичко. На трето и най-важно място – паркът е наистина огромен и ако си мислите, че може за един ден да го обиколите целия, сте в голяма заблуда. Аз, разбира се, не бях проучила достатъчно и попаднах в не особено приятна ситуация.

Какво да НЕ правите в „Плитвице“

Тук идва моментът, в който ще ви дам съвет как да не постъпвате глупаво като Пиралкова, която беше на косъм да нощува по горите, ако множество божества не се бяха смилили над нея, доказвайки теорията „Лудите Господ ги пази“.  За начало си представях целия парк доста по-малък. Когато стигнахме, реших, че е напълно възможно с кръгов маршрут да успеем за няколко часа да се върнем до входа, за да си хванем автобуса обратно за Загреб. Последният автобус за деня и то броени часове преди полета ни за България на следващия ден.

Приключение по Пиралковски

Няколко часа след влизането в парка, започнах да усещам, че нещо не е наред – вървяхме все по-надалеч от входа, без да стигаме до никъде, а времето ни притискаше. Огледах хубаво табелите и разбрах, че нямаме време да се върнем обратно, затова решихме да рискуваме и да продължим напред, защото имаше табели, че наблизо има безплатни влакчета за обратно. Идиличната ни разходка сред природните красоти бе рязко изместена от стрес и напрежение, че няма да хванем буса за Загреб. Имах усещането, че след всяко следващо завойче вместо да вървим напред, се връщаме все по-назад. И изведнъж най-сетне стигнахме до спирката на влакчетата! О, чудо! А там ни очакваше какво…километрична опашка от туристи, които чакаха същото влакче, което обаче беше с ограничен капацитет.

Развръзката на историята

Вече отчаяно търсехме из интернет къде да нощуваме в района, ясно осъзнавайки, че няма да успеем да хванем буса за Загреб. Опитите ни бяха напълно неуспешни, във въздуха се рееше напрежение между мен и спътника ми в това пътешествие, а въпросът как щяхме да хванем полета за България на следващия ден оставаше без отговор. Естествено, аз трябваше да поема цялата вина, защото се бях нагърбила с организацията за пътуването в свои ръце. За пореден път бях решила, че не е нужно всичко да е планувно до секунда. Или да е планувано изобщо. И тук идва моментът на чудото! Въпреки че бяхме далеч от първите редици, някак успяхме буквално на косъм да хванем едно от влакчетата. А стигайки до изходния пункт, чакахме автобуса за Загреб не повече от 3-4 минутки. И да – успяхме да го хванем на магия, да се приберем навреме до хотела и да хванем полета си към родината на следващия ден.

Край на хърватското пътешествие

И тук идва моментът за равносметка. Когато едно пътуване тръгне куцо, то си остава куцо до самия си край. Дали това, че спахме в ужасно тясно и гадно място, което наистина на снимките изглеждаше доста по-прилично… Дали това, че бях пришпорила половинката си за 2 месеца да обиколим 4 държави, а той дори не изгаряше от желание да гледа точно Хърватия. Дали това, че пътуването до Плитвишките езера беше изпълнено с прекалено много хаос и стрес. Или пък това, че всеки път като седнехме на ресторант се чувствах все едно ям в някоя кръчма в забутан български град, но плащам сякаш съм в Швейцария. Но определено това бе най-каръшкото ми пътешествие извън границите на родината, което никога, ама никога няма да забравя.