Piralkova Travels

Зимно изкачване на връх Кабул в Рила

Тръгнала мама-пътешественик да си разнообразява майчинството със зимен преход в Рила планина. Вместо да си седи дОма да си гледа децата, решила нашата да изкачва връх Кабул с внушителните му 2531 метра височина. Денят бил слънчев, но това не променяло факта, че вятърът за малко не я отнесъл.

В началото била гората. Имало си наклон, но се деянело. Във финалната част от нея, наклонът започнал да се увеличава, но било рано да се оплаква. Излезли от гората и сложили снегоходките, мама-пътешественик не била обувала подобни, но бързо свикнала. Дотук с хубавата част от историята.

Не след дълго дошла откритата част от маршрута и по-лошото – много стръмната част от него. В началото далакът я заболял. След малко изпаднал от нея и се спуснал безгрижно по наклона надолу. Наклонът се увеличавал, денивелацията я разкатавала отвсякъде, въздухът ѝ бил на привършване. Започнала да вижда лицата на децата си. Мислела си, че умира. Но продължила да катери. Слънцето я пронизвало, вятърът я убивал. Но мама-пътешественик продължавала своята агония.

Часовете минавали, крачките продължавали, но Кабул така и не се появявал. И дошъл моментът – тя щяла да загуби съзнание, но си казала – “Акъл може да нямам, но инат имам!” и продължила. И чудо – в един момент тя била на върха – уморена, изтерзана, с рошава коса и без далак. Край на историята. Извод – не бъдете глупави и неподготвени като мама-пътешественик. Бъдете здрави и мислете повече от нея!

Първата част от маршрута – в гората

Тръгнахме към връх Кабул от главния път, който води до лифта за седемте рилски езера около 9 сутринта. Спряхме на отбивката за изходния ни пункт на маршрута – една зловеща полуизоставена почивна станция. Следвахме зелената маркировка през цялото време. Пътят в гората беше лек в началото и по-стръмен към своя край. Дърветата ни пазеха завет и затова вървяхме без якета. Прекарахме в горските прегръдки около час и половина, като пътеката беше добре отъпкана и не ни се наложи да ползваме снегоходки.

Втората част от маршрута – на открито

След гористата част, която към своя край ни взе дъха, дойде част на по-открит снежен терен, който изискваше снегоходки и якета. Вятърът започна да се усеща осезаемо, умората започна да се понатрупва и беше време да се подкрепим с по един класически сандвич с лютеница. След това пред нас лека полека започнаха да се откриват все повече, все по-снежни и все по-красиви гледки.

Третата част от маршрута – големия наклон

Финалната част от прехода до връх Кабул определено беше и най-предизвикателна. Тук влияние оказа на само голямата денивелация, но и страхотният вятър, който едва не ни отвя. Нямам никаква представа колко сме вървели към върха, знам само, че ми беше много трудно, много студено и много отчайващо. Когато достигнахме Кабул пред нас се разкри дъхоспираща гледка към Отовишкия връх, а това с което ще запомня достигането на Кабул беше колко смразяващо студено и брутално ветровито беше горе. И все пак 2531 метра красота!