Топ 10 любими места за 2018 на Пиралкова

2018 си отива и май е време за някакви равносметки и констатации. Не ми се занимава да мисля за емоции, кариера, житейски избори или други сериозни теми, за това поглеждам назад, за да видя къде ме отведе гореспоменатата година. Да надникнем заедно в любимите ми 10 местенца по света и у нас, до които успяхПродължете с четенето на „Топ 10 любими места за 2018 на Пиралкова“

Малките големи човеци

Приятелите ми често ме питат озадачени, как, по дяволите издържам по цял ден в компанията на деца. Отговорът е прост – с тях комуникацията е значително по-лека и приятна в сравнение с възрастните. Не само защото малките им мозъчета са необременени и неопетнени от живота, но и защото са истински, чисти и неподправени. До болка.Продължете с четенето на „Малките големи човеци“

Oтдалечи се, за да се приближиш

  Колко интересно е как една раздяла може да те сближи с даден човек. В моя случай с не един, а с много човеци. Колкото повече време минава, толкова по-близки ги чувствам до мен и толкова по-силна става връзката ни. Живеем в ерата на дигиталните технологии, които до такава степен са ни обладали, че дориПродължете с четенето на „Oтдалечи се, за да се приближиш“

За спомените от детството. Онова истинското.

Всяко детство носи своя собствен полъх на магия и аромат на приказка. Нашето обаче е малко по-специално. Детство последна генерация необлъчено от смартфони и независимо от Фейсбук. Години на безгрижно безвремие и криеница до стъмване. Моменти на искрено щастие и непринуден смях. Спомени с дъх на лудашки игри и неуморно тичане. Коледи с дядо КоледаПродължете с четенето на „За спомените от детството. Онова истинското.“

Да бъдеш Пиралкова

Когато непрекъснато ти се случват крайно нелепи и безбожно нередни неща, все си каръкът с най-балъшката история и вечно се бориш с инстутуциите в една прекрасна държава на име България, тогава започваш да се чудиш дали проблемът не е в теб. Ако се казваш Ивелина Пиралкова, може и точно там да е. И когато следПродължете с четенето на „Да бъдеш Пиралкова“

Къде си?

Аз съм тук. А ти къде си? Уж си тук. А все те няма. По-добре бъди далеч. Тогава може да си близо. Или просто няма да те има(м). И няма да те гледам. Няма да те виждам. Няма да те чувам. Няма да те дишам. И няма даже да те търся. И няма даже даПродължете с четенето на „Къде си?“

Пийняци, самураи и други свръхчовеци

Всичко започна преди няколко години докато се разхождах по Графа в компанията на едно мое приятелче. Спря ни руса жена – прилично изглеждаща, млада и вежлива. Попита ни дали искаме да медитираме в близкия център без дори да плащаме. „Щом е безплатно, идваме!“ – помислихме си ние и само с поглед се разбрахме, че мислимПродължете с четенето на „Пийняци, самураи и други свръхчовеци“