Понеже морето винаги е добра идея, отиваме на море! Искаме да отидем някъде където е спокойно, уютно и предразполагащо. Затова избираме Царево или всъщност самото то избира нас. Отиваме в края на май, за да се насладим на една пролетна почивка в прегръдките на Южноморието, без да подозираме колко зареждащо може да бъде там.
Царево е едно от местата, през които само съм минавала за кратко, без да му обръщам особено внимание. До момента, в който не се потопих в нежните му прегръдки с дъх на море. Място, което привлича със своето спокойствие, уют и красота. Градче, където всичко се случва без напрежение. Кътче, което те кани дружелюбно да прекрачиш портите на дома му, за да ти покаже колко е гостоприемно.
Топлината на Царево се усеща още при влизането в градчето. Започваш да се скиташ по уличките му и се чувстваш уютно, сякаш си на село. Времето все едно е спряло, въздухът е друг – морски, а местните баби ти се усмихват гостоприемно. Разхождаш се до брега и оставаш бездиханен от емоция, защото скалите и морето са повече от красиви, танцувайки в любовен танц помежду си.
Скритото скалисто плажче в края на Царево, което открихме напълно случайно, е едно от най-изумителните места по родното Черноморие, които съм виждала. Неземна красота на феерично сливане между морските вълни и сивкаво-белите скали. Определено само това място си заслужава, за да посетите градчето.
Минавайки през центъра, се изумявам от това колко подредено, чисто и приветливо е в Царево. Читалището, общината и местният площад са струпани, за да покажат къде е културното му средище, а вечер интересни и футуристични пейки осветяват сърцето на града, доближавайки се до модерността на съвремието.
Продължаваме към пристанището – мястото, откъдето моряците потеглят на приключение и мястото, в което същите те се връщат у дома. Пристан на мечти и надежди, приливи и отливи, заминавания и връщания. Място, което, в който и да е град, те оставя без думи, а само с размисли за безкрайността на морето, необятността на морската шир и жаждата за морски пътешествия.
И ето, че в далечината съзираме как се е скрило манастирче. Питаме местни и разбираме, че това е църквата Успение Богородично, която самотно се извисява на южния полуостров на града. Разположена на територията на квартал Василико, там където първоначално е възникнал град Царево.
Дългата ни морска разходка продължава с Морската градина, която представлява малко паркче с детска площадка и статуя по средата на градината. Свежестта на зелените дървета ни се отразява добре, а гледката към морето в края на парка ни изненадва приятно.
А сега аз казвам чао, а не сбогом на Царево, защото съм сигурна, че ще върна отново тук. За да се потопя пак в прегръдките му и да вдишам от неговото спокойствие с дъх на романтика и аромат на море…
Piralkova Travels 
Вашият коментар