Магията на Жеравна

Отдавна си мечтаех да посетя фестивала на фолклорната носия в село Жеравна, който се провежда там всеки август месец от 2008-а насам. Но последните години все нещо ме възпрепятстваше именно когато се провеждаше заветното събитие. Лято 2023, обаче, бях напълно решена, че на всяка цена ще ида и бях готова да направя и невъзможното това да се случи. Всичко, разбира се, беше срещу мен – приятелката, с която щях да ходя – не успя да пътува с мен, всичките ми познати, които всяка година посещават фестивала казаха, че нямат място в колата си, а за спането беше немислимо, че ще намеря опция дори половин година преди събитието.

Начало на моето жеравно приключение

Но си казах, че това няма да ме спре. Ако говорим за максимата „От жена шофьор не става“ – вероятно заради мен самата е измислена. И въпреки това реших, че мога да измина 350 км сама, все пак всеки ден успявам да стигна до работа сама с колата, надали е много по-различно. Оказа се обаче, че е. Още на магистралата се бях удавила в собствената си пот от притеснение, ръцете ми трепереха, мислите ми яростно препускаха, но държах фронта и дори за няколко кратки момента напуснах най-дясната лента, за която имам вечен абонамент. Скоростта, с която се движех дори няма да я коментираме.

Голямото пътешествие от София до Жеравна

И така до 340-ия км от пътешествието ми, който ме изпрати неочаквано в една мантинела на пътя само на няколко километра от крайната цел. Аз, за щастие, останах цяла и невредима, за разлика от току що купената ми кола. За съжаление това бе първата голяма обща покупка с моята половинка, който така или иначе не беше никак очарован от идеята да пътувам сама София – Жеравна. Все пак колата към днешна дата си движи и дори няма помен от случилото се. С две думи – приключението ми започна ударно. В буквален и преносен смисъл. Започнах да си мисля – „Е, Пиралкова, може би не трябваше да тръгваш изобщо…“. Но вече беше късно за вайкане, а и фестивалът започваше след броени часове. Трябваше да действам.

Къде намерих да нощувам?

Забравих да ви спомена, че всички божества се смилиха над мен и не само, че успях да си намеря къде да нощувам, но и бях в доста хубава реновирана възрожденска къща за гости с прекрасен двор и чудесна гледка. Всичко стана изключително случайно и в последния момент, тъй като някакви хора се отказаха и заехме местата им. Планът беше да остана от петък до неделя, но мойто либе имаше известни опасения, че няма да успея да се завърна сама до София и още събота на обяд дойде да ме прибере. Това значеше, че имам на разположение само петък вечер и малко от събота преди обед, за да се насладя на фестивала. Нямаше време за негативни емоции, затова набързо облякох носията си, нагиздих се и с бърза крачка тръгнах към входните двери на фестивала.

Къде се намира Жеравна и с какво е известна?

Преди да продължа с разказа си, бих искала да ви дам малко информация за Жеравна и за самия фестивал, за да не се чудите за какво, аджеба, говоря в по-долните редове. За начало село Жеравна се намира на около 21 км североизточно от Сливен и около 6 км южно от Котел. За климата в селото са характерни ранната есен, късната пролет и доста суровата планинска зима. Разположено е амфитеатрално по южния склон на планинския рид Разбойна в югозападната част на Котленска планина (част от Източна Стара планина). Жеравна е със статут на архитектурен резерват, което значи, че всички къщи там са запазени в автентичен възрожденски дух или са реновирани, без да се променя първоначалният им облик. Атмосферата е изключително спокойна и уютна, а природата – девствена и омайна.

Малко повече за самия фестивал

Фестивалът на фолклорната носия от своя страна е по идея на продуцента и хореограф на Фолклорен ансамбъл „Българе” – Христо Димитров. Създадената от него и семейство Андерсон – Фондация „Българе” съвместно с Община Котел и Кметство Жеравна организират ежегодния фестивал, който се провежда всеки август месец в рамките на 3 дни (от петък до неделя) – обикновено след средата на месеца. Резерватът Жеравна е избран за случването на фестивала, като още през 2008 година се сключва 30-годишен договор с Община Котел за ползване на част от местността Добромерица край селото.

Правила и цел на фестивала на носията

Целта на фестивала е пренасяне в атмосферата от годините на Възраждането, като всички гости следва да бъдат облечени в български народни носии, а съвременните технологии и забързаният живот на съвременния човек да бъдат временно забравени. Забранено е ползването на мобилни телефони и собствени фотоапарати, пиенето от пластмасови шишета и носенето на цивилни дрехи. За съжаление голяма част от посетителите не спазваха правилата, но какво да се прави. За посетителите входът за фестивала е с пропуск-гривна на стойност е 25 лева общо за трите дни, като за деца до 7 години входът е безплатен, а от 7 до 14 години е на стойност 10 лева.

Продължаваме с моя разказ

Та, мили читатели, нека се върнем на моя нелеп разказ, ако вече не съм ви отегчила, разбира се. Няколко часа преди официалното откриване на фестивала, пред входа му се виеха огромни опашки, които леко ме поизплашиха. Успокои ме това, че си бях взела билет предварително заедно с ансамбъла, с когото делях къщата за гости (без да познавам никого освен моята приятелка, но знаете как е в България – винаги трябва да имаш връзки за всичко). По този начин още по светло бяхме вече на територията на фестивала, която ще опитам да ви опиша по-долу.

Къде точно се провежда фестивалът и какво да очаквате там

Представете си не особено гъста горичка на полегато хълмче, обградена от всички страни от стръмни поляни, разкриващи живописни планински гледки. В самата гора са разположени сцената, на която се вие хоро почти денонощно, сергиите, от които може да си закупите всякакви автентични сувенири и неща от бита, занаятчийските кътчета, където може да намерите бръснар, калайджия, гайтанджия и разнообразни арт работилнички за дечица. Всички покупки, храни и напитки могат да бъдат заплатени само в брой. Отвсякъде се носят примамливи аромати на вкусотийки, които не могат да те оставят безразличен, но почти всички опашки са големички и трябва да се заредите с търпение, когато се редите.

Защо е толкова магично?

Атмосферата на фестивала наистина е изумителна – точно каквато си я представях години наред. Самата идея, че виждаш хора на всякаква възраст от бебенца под годинка през влюбени млади двойки, до баби и дядовци, всички в пъстри, ярки и красиви български народни носии…насред природата, докато във въздуха се реят топлещи сърцето ритми, дъхоспиращи гайдарски звуци и гърмежи с пушки, няма как да те остави безразличен, няма.

Програма и конкурси по време на фестивала

Програмата на фестивала е доста разнообразна, като има общо 3 сцени, на всяка от които през цялото време се случва различно събитие. От концерт изпълнения на народни песни от известни певци и танци от професионални и непрофесионални ансамбли, през конкурси за най-забележителна носия , пафти и накити за коса, до надиграване, нестинарски танци и народно веселие, което продължава цял ден и вечер. Може би най-вълшебен момент за мен самата беше първата вечер, когато всички присъстващи на голямата поляна пред главната сцена запалихме свещи, докато във въздуха се носеше магията на „Хубава си моя хоро“. Времето просто застина. Нямаше друг свят, проблемите моментално се изпариха, а сивото ежедневие на големия град остана някъде дълбоко дълбоко в съзнанието ни.

Защо да идете в Жеравна?

Това, което си подарих благодарение на фестивала бяха няколко магически часа в прегръдките на приказната Жеравна, посветени на неуморни български танци, огромни искрени усмивки и безмерно щастие от случващото се. От онова по детски невинно и чисто щастие, което могат да ти донесат единствено истински автентичните емоции и мероприятия. Щастие с главно Щ, създаващо ти незабравими спомени, които ще топлят сърцето ти и ще усмихват лицето ти през идните студени зимни дни. Щастие от това да си горд българин, да обичаш лудашки живота и да имаш възможността да се слееш в едно с родната земя, с братята българи, с народните обичаи, традиции и танци. Да запалиш огънчето в душата си и да не му позволяваш никога да угасне.